Един куц човек влязъл в един хан и там се устроил между другите.
– Заради моят недъг, не мога да се придвижвам бързо и никога няма да мога да присъствам на султанския пир, – оплакал се той на съседа си.
Човекът към, когото се обърнал, вдигнал глава и казал:
– Аз също съм поканен на пира, но не мога да отида, защото съм сляп и не виждам пътя.
Разговора им прекъснал трети човек, който казал:
– Двамата заедно разполагате със средства достатъчни да постигнете целта си. Слепият може да върви по пътя, като качи на гърба си куция. Използвайте краката на слепия, за да ходите и очите на куция, за да стигнете до поставената цел.
Така двамата имали възможност да достигнат до пира, където ги очаквали. По пътя те се спрели в друг хан. Там те срещнали още двама нещастни хора, които също искали да попаднат на пира. Слепият и куцият им обяснили техния метод на придвижване, но единият от тях бил глух, а другият ням. Немият слушал обясненията им, но не могъл да ги предаде на глухия. Глухият можел да говори, но нямал какво да каже.
Тези двама не попаднали на пира, защото нямало трети, който да им обясни особеностите в техните затруднения и след това да им подскаже, как да ги преодолеят.

Настрадин за първи път попаднал в града. Блуждаел по улиците и се разходил по пазара. Погледът му първо се спрял на магазин за хранителни стоки, не знаел какво продават там, за това влязъл в него.

Там видял един седящ човек, а около него дървени кутии със стафиди, праскови, бадеми, фъстъци и всичко най-вкусно на света. Но човекът не ядял от тези деликатеси.

Настрадин първо си помислил: „ Може би този човек е сляп и той не може да види, какви хубави неща са сложени пред него.“

Приближил се към седящия мъж и се убедил, че мъжът вижда. Постоял малко и помислил. Решил, че вероятно сляп се е родил. Гледа, но не вижда.

За да се убеди, че е прав. Настрадин дошъл близо до бакалина и насочил към очите му два от пръстите на ръката си. Тогава мъжът се развикал:

– Какво правиш? Едва не ми извади очите.

Настрадин се изненадал:

– Нима ти виждаш?

– А защо да не виждам? – попитал мъжът. – Ако ти виждаш, защо аз да не виждам?

– Ако ти виждаш, защо не ядеш?

– Ако ги изям ще си причиня вреда.

Като го чул, Настрадин грабна шепа стафиди и бадеми и започнал да ги тъпче по джобовете си.

– Какво правиш? – попитал бакалинът.

– А на теб какво ти пука? – казал Настрадин. – Нека вредата бъде върху мен.

Слепия лишен от радост вижда, но вярва.

Немият, неможещ да сподели радостта си, говори, но също вярва.

Въпрос: Какво няма човек, лишен от вяра?

Време е да помислите и да си напрегнете малко мозъка. Ако не се досетите веднага не бързайте да прочетете отговора, а препрочетете горните редове още веднъж!

Отговор: аджедан

В началото на 15 век по време на гражданската война в Бохемия вождът на хусистите Ян Жижка, който бил сляп с едното си око, се лишил и от другото си око.
Въпреки това той продължавал да команда своята армия още три години, преди да умре от чума, като не загубил нито едно от сраженията си.
Според един от летописците, последното предсмъртно желание на Жижка било, да се опъне кожата му върху барабан, та по този начин, дори и след смъртта си, да може да въодушевява войските си.

В разговор един равин и неговия приятел обсъждали въпроса относно отговорността на тялото и душата в човешкия живот.
Приятелят на равина казал:
– И тялото и душата ще могат да се избавят от присъдата.
– Как?
– Тялото ще каже: „Душата съгреши, понеже от деня, в който ме изостави, аз лежа безмълвно като камък в гроба“. А душата ще рече: „Тялото съгреши, понеже от деня, в който го напуснах, аз се нося като птица“.
Равина се замислил и казал:
– Ще илюстрирам това с една притча.
Царят имал красива градина с отбрани плодове. Поставил двама пазачи, единият сакат, а другият сляп.
Сакатият казал на слепия:
– Виждам хубави плодове в градината. Ела нека се кача на гърба ти, да откъснем от тях и да ги опитаме.
Сакатият се качил на гърба на слепия, откъснали няколко плода и ги изяли.
След време царят дошъл и попитал:
–  Кой е късал от плодовете ми?
Сакатият му казал:
– Имам ли крака, че да ги стигна?
Слепият прибавил:
– Имам ли очи, че да ги видя?
Царят накарал сакатият да се качи на гърба на слепия и ги съдил като един.
Така и Бог, ще вземе душата, ще я сложи в тялото и ще ги съди като едно.