Радостта от живота…..
В нея е цялата философия на творчеството на уралския художник Леонид Павлович Баранов.
Не е нужно да търсиш щастието, а да бъдеш негов източник. Именно за това говорят героите от картините му.
Съгласете се, че за да можеш толкова проникновенно да изобразяваш хората, трябва да ги обичаш. Както личностите, така и детето, което живее във всеки един от тях.
В противен случай, художникът просто не може да избегне фалша.
Засмейте се заедно с художника!

Ако усетите, че няма кой да ви съчувства, да ви разбере и помогне, винаги можете да се обърнете към Бога.
Той винаги плаче за нас и ни съчувства в скръб, болка или беда. Радва се на победите ни, насърчава ни и подкрепя.
Бог никого не оставя без утеха, това е много важно да запомним, особено в случаите, когато смятаме, че не ни върви, че сме се провалили или няма изход за нас.
Когато общуваме с Бога можем да осъзнаем причината, която ни е попречила да успеем в дадено начинание. И тогава, разбирайки какво ни е спъвало, след покаяние, с Божия помощ преодоляваме изпречилото се препятствие пред нас.

Най-високата готическа катедрала в Холандия бяха записана на видео с помощта дрон.
Вълнуващите кадри на катедралата св. Мартин в Утрехт е направена с помощта на безпилотен летателен апарат, който се е издигнал над облаците, за да обхване красотата на купола на най-високата готическа катедрала в Холандия.
Това уникално видео преди няколко години би било безпрецедентен случай, но в нашия век с нарастващата популярност на квадрокоптерите, то е станало възможно, въпреки че това не намалява достойнствата му
Над филма са работили Jelte Keur и Reinout van Schie. Те са чакали благоприятни метеорологични условия в продължение на 10 месеца. Резултатите са невероятни! Наслаждавайте се!
Това са 700 години и 370 метра височина, но не това прави видеото грандиозно. Факт е, че безпилотните летателни апарати са запечатали всичко това на видео и са му предали нов просветяващ образ, свързан с тази тема.
Това е толкова красиво. Може би бъдещето на перспективната кинематография.

Компанията беше малка. Днешния ден бе посветена на природата. Времето беше хубаво, а настроението чудесно.
Тревички, току що подали главичка цветенца, малки гъбки, причудливи форми образували се от клони и храсти, всичко това спираше погледа и очароваше.
Разходката не мина без дискусия. Обикновено нейният инициатор бе Виктор. Вечно вглъбен и умислен, търсещ отговори на многобройни въпроси, който минаваха през главата му. И днес не разочарова групата с поредния си въпрос:
– Кой е най-добрия съвет, който сте получавали някога в своя живот?
Настъпи тишина и всеки потъна в мислите си.
Симо разчупи мълчанието и започна да расъждава на глас:
– Баща ми казваше: „За да добиеш нещо, трябва да поработиш здраво!“ Смисълът на този съвет е двояк. На първо място ако си поставим значима цел, то е ясно, че трябва да бъдем добросъвестни и упорити, докато не я постигнем. Нищо не става от само себе си. За това трябва да се заемем с нещата и да действаме. Понякога съм си мислил:  „Когато ми се отдаде подходящ случай, веднага ще се заема с това“. И съм бъркал. Такъв случай ти се отдава само тогава, когато започнеш да действаш в това направление. От друга страна, всяка достойна цел си струва усилията, които е необходимо да изразходваш за постигането й. Дори ако това на първо време ти изглежда излишно и дори прекомерно.  Това много ми помага, когато пред мен изникне даден проблем или получа някаква задача за изпъленение.
– В живота си съм получавала много съвети, – каза Таня. – Скоро съседката, като ме гледаше как бях се умърлушила, ми каза: „Не поглеждай назад в миналото. Не съжалявай, за това, което не си успяла да направиш“. Аз наистина често си спомням неуспехите и съжалявам, че съм могла, но не съм направила нещата по най-добрия начин. Това наистина ме спира и нямам желание да се движа напред. Не трябва да се обезсърчавам, а ако падна, трябва да стана и да продължа напред.
– В моя дневник, – каза Светла, – съм си записала на първата страница: „Слабият ще каже: „Съдба!“, а силният: „Ще опитвам до тогава, докато всичко не стане така, както на мен ми се иска“.
Димитър се почеса зад ухото и сподели:
– В началото, когато започнах работа като инженер в електроцеха, бях свидетел на бързо отстраняване на аварийна ситуация  в оборудването на релейната защита. Опитният електромонтьор предложи: „Да свържем двата кабела временно, а някой друг път ще го оправиме“. Но началникът на цеха отсече: „Няма нищо по-постоянно от временно направено! За това по-добре да го направим както трябва, за да не губим няколко пъти повече време и усилия“. Винаги си спомням тази фраза, когато искам бързо да приключа с нещо, което искам „набързо“ да свърша.
– Аз пък си имам любима поговорка, – засмя се Елена. – „Ако имаш мечта, желание и постоянство – ще поникне дори през асфалта“. И се опитвам да следвам това твърдение. Макар и не с големи скокове, но се приближавам към целите, които съм си поставила и се надявам на успех.
Те дълго обсъждах темата, имаше спорове и уточнения. Увлечени в разговор не усетиха, кога денят свърши, но не съжаляваха. След разходката и разсъжденията се чувстваха обновени и насърчени.

Виещото се растение Boquila, което може да се срещне в тропическите гори на Чили се протяга до стъблата на другите храсти и притежава уникалната способност да имитира чуждите листа.
На едно и също растение от този вид могат да израснат листа с различен цвят и размер. Те зависят от формата, големината и цвета на листата, които имат околните растения.
Boquila може съвсем точно да ги копира и това ѝ се отдава три пъти от четири възможни случая.
За сега не се знае, защо на растението му са необходими такива способности и как точно става тази множествена мимикрия.
Възможно е, това да помага на растението да излъчва химически сигнали или пък е замесено в хоризонталното пренасяне на гени.