Митнически служители задържали нарушителя с куп пластмасови бутилки. Вглеждайки се в една от тях, един от митничар се отдръпнал в ужас!

В преследване на големите пари, някои хора са способни на всичко. Бракониери и контрабандисти, всяка година унищожават много редки животни, печелейки много пари от останките им.

Радостно е, че тези мошеници понякога се провалят. Съвсем наскоро, в Индонезия митнически служители са успели да задържат мъжа, който почти не уби 24 вида папагали, които са от изчезващ вид!

Оказало се, че контрабандист се опитвал да пресече границата с товар от обикновени пластмасови бутилки. Във всяка от бутилките се намирал папагал. Птиците били вързани. Така били лишени от възможност да издават глас и да се придвижват.

Състоянието на пернатите било критично. Освободените папагали бързо били предадени за преглед на ветеринари.

Този вид папагали на черня пазар вървят минимум по 650 паунда. Те наброяват едва 7 хиляди броя в света.

Тези интелигентни птици, не могат да говорят, но обичат да танцуват и много са привързани към господаря си.

За съжаление, този вид се размножава много бавно, а бракониерите го поставят под заплаха от изчезване!

В Белгия компанията Newfusion, работеща в областта на дигиталния маркетинг, е имплантирала под кожата на своите служители електронни чипове.

Устройствата дават възможност на персонала да отворя вратата на офиса и да използва офис оборудването, включително и компютрите.

По този начин, чипът ще замени знака на компанията, който се поставя върху облеклото на служителите.

Той представлява микропроцесор с размерите на оризово зърно. Цената на чипа е 100 евро.

Тази практика в Белгия се използва за първи път.

Директор казва на един от служителите си:

– От вас ще излезе отличен престъпник.

– Но защо, шефе? – пита изненадан служителят.

– Вие не оставяте никакви следи от своята дейност.

Какво странно име за село – Гълъбец, но казват, че имената понякога са свързани с нещо забележително в селището. По онова време там имаше много красиви гълъби. На големи ята кръжаха над селото.

Понякога кацаха на площада и почти изпълваха плочките му. Хората дружелюбно ги гледаха. Само децата ги подгонваха, като се мъчеха да хванат някое от тях. Но къде ти, те бяха неуловими.

Вечер гълъбите нощуваха в камбанарията.

Една вечер сатана изкуши местния свещеник:

– Знаеш ли колко хубава чорба става от тези пернати?

Свещеникът се прекръсти и помоли Всевишния за прошка. След това сложи стълбата и се закатери към камбанарията, където току що бяха се приютили гълъбите.

Когато го усетиха, птиците се изплашиха, разхвърчаха се и вдигнаха голям шум. Свещеникът трепна, оплете се в расото си и полетя надолу с главата. За щастие Божият служител се оплете във въжетата на камбаната. Той висеше надолу с главата и чакаше смъртта си.

Когато се опитваше да се освободи, камбаната огласяше селото. Стигна се до там, че дори малко да мръдне, камбаната пак биеше.

Селяните обезпокоени от този звън, хукнаха към църквата, за да разберат какво става.

Който влизаше в църквата изненадано отваряше уста. Техният изповедник висеше оплетен във въжетата, а расото покриваше главата му.

Жените се развикаха:

– Грях, голям грях! Нещо лошо ще се случи!

Мъжете бързо намериха стълба и спасиха свещеника си от явна гибел. А той ни жив, ни умрял, беше пребледнял, целия трепереше и едва шепнеше:

– Дяволска работа. Той ме измами. Като грешник щях да умра. Що ми трябваше да се хващам на въдицата му?!

Царуването на Екатерина II е било отбелязано със служебна разпуснатост на чиновническия апарат. Например, някои от служителите дълго време не посещавали институциите, към които се числили.

Когато Павел I дошъл на власт решил да въведе ред. По-специално, той наредил на всички ръководители на институциите ежедневно да ходят в службите си.

Един от тези чиновници – Наришкин след като посетил доверената на неговите грижи придворна конна кантора, попитал:

– А къде е моето място?

Показали му един стол, покрит с дебел слой прах.

– Какво означава това? Защо този стол е в такова небрежно състояние? – попитал Наришкин.

– На него отдавна никой не е сядал, освен котката, – му отговорили.

– В този случай, мястото може да се счита за заето и аз няма какво да правя тук, – констатирал Наришкин.