Това куче целия си живот е прекарало вързано за верига. Хранят го, поят го, но ….
Само то знае какво е да си сам, макар да е снабден и настанен на служба.

Кучето видя малко пиленце, което се бе отделило от майката квачка. То стоеше объркано и писукаше. Без майка си писукащото, пухкаво жълто мъниче не знаеше какво да прави.

Тогава кучето хвана малкото пиленце и го занесе в къщичката си. Не за да го изяде, а за да го стопли и приюти.

Един проповедник говорил за Марта и Мария. Той направил особен акцент на това, каква добра „част“ е избрала Мария.

След службата поканили проповедника на гости. Всички седели при него и внимателно слушали, какво им говорел.

Така минал час, два, а никой не сервирал обяда.

Тогава проповедникът казал:

– Мария е постъпила добре, но Марта същи не е постъпила лошо.

Добрите хора в селото построиха църква.

Постараха се, всичко съвестно направиха.

Не пожалиха сили си, нито пари си, нито труда си, …

Едно само не можаха да направят.

Сами да отидат на църковните служби.

Това е столицата на Киргизия, която е била преименувана през 1926 г. в чест на родилия се там пълководец Фрунзе. Неговият баща бил молдованец, но тук е прекарал военната си служба.

Самата смяна на името от Бишкек във Фрунзе причинило редица неудобства на жителите на страната.

Причина за това е отсъстващия звук „ф“ в киргизкия език. За това киргизите  изговаряли новото име като „Прунзе“.
В града има улица „Интергелпо“, която на есперанто означава взаимопомощ.

Бишкек е единствената столица на страна от Централна Азия, в която е запазен паметник на Ленин. Правителството е обявило паметника за част от историята на страната и е приело специален закон за неговото запазване.

Преди 140 години в града са живеели не повече от 500 човека. А населението в града през 2014 г. е било приблизително един милион.

Интересното е да се отбележи, че градът до 1924 г. е бил аграрно селище.

Иван Маджаров се връщаше от риболов. До него вървеше вярното му куче.

Изведнъж Иван забеляза движение в леда и си помисли: „Вероятно е паднал някой рибар“.

Той хукна със всичка сила, за да се притече на помощ на нещастника. Преминавайки половината път до потъващия, Иван разбра, че в капана на леда е попаднал не човек, а лос. Животното бе пропаднало в дупка, образувала се в леда. Вероятно се бе борило и ритало, но явно бе замръзнало.

Иван бързо звънна на жена си,

– Обади в спасителната служба, тук се бори за живота си, пропаднал в леда лос.

След това се обади и на баща:

– Донеси ми здрава връв и брадва. Лост се е заклещил в леда и не може да се измъкне.
Сътрудниците по спешни случаи се отказаха да спасят животното. Тогава Иван си направи ласо. Едва на третия път успя да го нахлузи на врата на животното.
Започна да го тегли. Животното се обърна по гръб и предните му копита се оказаха на здравия лед. Така мъжът успяха да го издърпа на около двадесет метра от дупката в леда. Близо до брега леда под животното се пропука отново, но този път не толкова опасно, че да потъне.

След като го извлече лосът, животното  легна спокойно. Очевидно бе малко зашеметено.

Животното бе много измръзнало и силно се тресеше. Иван започна да го разтрива, за да го стопли.

Стана забавно, когато мъжът седна, а животното положи глава на коляното и започна да пръхти. Явно всичко разбираше.

Скоро лосът окончателно дойде на себе си и се изправи на крака. Иван сряза връвта, с която го бе теглил. Лосът тръгна към вътрешността на острова, а кучето на Иван го съпроводи около 50 метра, след което се върна при стопанина си.

Двамата човекът и кучете бяха доволни, те бяха спасили един давещ се в ледената вода.