Ана Токарска , фотограф и художник от Полша, прави причудливи портрети, които основно се състоят от плодове и зеленчуци.

Вдъхновител на работата ѝ станал Джузепе Арчимболдо, италиански  маниерист от XVI век, който някой смятат за много ранен предшественик на сюрреализма.

Всяка от работите си Ана изгражда много внимателно, така че крайният резултат да не изглежда просто като сбор от предмети, а именно като човешко лице.

Получилите се фигури високи от 50 до 80 сантиметра Ана фотографира, надявайки се да остави собствена следа в историята на изкуството.

Две момичета се връщаха от пазар. Соня бе на девет години, а Катя на 16. Освен тежките торби, двете сестри държаха мобилните си телефони, в които от време на време хвърляха по един поглед.

На един от завоите момичетата отстъпиха на компания от осем човека. Всичките бяха възрастни мъже, облечени в мръсни гащеризони. Изглежда се връщаха от работа.

Един от тях хвана Соня за качулката.

– Ей, малката, давай телефона си!

За да подкрепи заплахата си, мъжът започна да извива ръката на момичето.

Катя се опита да защити сестра си, като удари нападателя с чантата си. Тогава останалите мъже започнаха да я заплашват.

– Не си ли позволяваш много, момиченце…

– Ако те хвана с тези два пръста щете смачкам като бълха.

– Помощ!- извика Катя.

Никой от минаващите там не се спря изобщо, за да окаже помощ на момичетата.. Виждайки опасната компания, хората бързаха да се отдалечат, колкото може по-далече и по-скоро от това място.

Двете момичета много се изплашиха. Катя крещеше и плачеше, но хората бързо отминаваха, сякаш не ги виждаха.

Изведнъж от близката строителна площадка се появиха няколко кучета, които със лай се хвърлиха към мъжете. Оградиха мъжете и момичетата и започнаха да лаят заплашително към мъжете.

Един от нападателите удари кучето, което бе до него, но то го ухапа, а останалите още по-настървено продължиха да лаят срещу мъжете.

Престъпниците започнаха да нервничат. Силният лай привлече вниманието и наблизо спря маршрутка.

Тогава нападателите съобразиха, че става напечено. Хвърлиха телефоните на момичетата и чантата на Катя, а след това се впуснаха в бяг кой, на където види.

Двете сестри бяха силно стресирани. На врата на Соня имаше ярка следа от качулката ѝ, за която я бяха дърпали силно.

Соня и Катя, въпреки премеждието, не забравиха своите спасители. Купиха пирожки, мляко с хляб и нагостиха четириногите си приятели.

– Много съм благодарна на тези кучета, – усмихна се след толкова тревоги Катя.

– Како, защо минаващите не ни помогнаха? Нали видяха, че ни нападнаха? – недоумяваше Соня.

– Може би защото животните са по-човечни, отколкото самите хора, – тъжно се усмихна Катя.

Директор казва на един от служителите си:

– От вас ще излезе отличен престъпник.

– Но защо, шефе? – пита изненадан служителят.

– Вие не оставяте никакви следи от своята дейност.

За да се провери качеството на бензина на бензиностанцията директно, трябва да вземат един обикновен лист хартия и да капнете на него няколко капки гориво.

Когато бензина напълно се изпари, можете да подухате, за да ускорите процеса, на листа трябва да остане слаба следа от капката.

В случай, когато върху хартията остане ясна мазна следа, то може спокойно да твърдите, че в бензина има вредни примеси.

Две сълзи се надигаха от прекрасните ѝ очи, големи и нежни. Скоро компания им направиха още няколко. Тихо се спускаха по бузата ѝ и разговаряха:

– Какво ѝ става?

– Тя плаче, – авторитетно каза, най-старата.

– Защо? Нещо лошо ли се е случило с нея?

Старата сълза се замисли за малко, а после каза:

– Навярно ѝ е тъжно ….или обратно, много радостно ….

Най-малката и млада сълза се обади с тънкото си гласче:

– А нима е весело да се плаче?

Старата сълза се усмихна снизходително:

– Разбира се, че не. Това звучи глупаво.

Малката сълза се удиви:

– Това наистина е странно, защо тогава го прави? Ето аз обичам да се веселя – и с тези думи бързо се спусна по бузата, оставайки само лека следа.

Останалите сълзи продължиха да си бъбрят:

– Тази малката не разбира, че със сълзите се изразяват противоположни чувства.

Девойката се усмихна и се опита да изтрие сълзите си.

– Любими, най-накрая ти се върна! Толкова дълго те чаках!

Младежът, който бе във военна униформа я целуна по очите и я попита:

– Тогава защо плачеш?

– От щастие ….