Роланд Гил проповядвал в един от най-големите градове на Англия. По време на проповедта влязла госпожа Анна Ерскин. В града е известна със своето богатство и красота. Тя е била желан гост навсякъде, но много рядко стъпвала в църквата.
Гил изведнъж прекъснал проповедта си, протегнал ръка напред и казал:
– Ето при нас е дошла госпожа Анна Ерскин. Кой иска да купи душата на госпожа Ерскин?
След странния въпрос и кратка пауза, той продължил, като провел следния диалог:
– Виждам много купувачи, всеки от тях иска да я притежава. Свят какво ще дадеш за нея?
– Ще дам разкош, слава, уважение и много добри дни.
– Само това ли? А вечен живот?
– Но аз самият го нямам.
– Тогава цената ти е много низка. Няма да я получиш! Каква е ползата й ако придобие целия свят, а повреди душата си?
Обръщайки се към следващия купувач казал:
– Ей, сатана, ти какво даваш за нея?
– Давам й обезпечен живот. Ще бъдат изпълнени всичките й желания и тя ще може да живее както й се иска.
– А какво искаш за това?
– Душата й. Тя ще стане моя собственост.
– Твоята цена е твърде висока. Няма да я получиш. Ти си убиец от началото, лъжец и баща на лъжата.
– Исусе, какво ще дадеш за нея?
– Аз дадох живота си за тази госпожа. Пролях кръвта Си на кръста заради нея. Искам да дам на душата й мир и радост. И когато тя завърши своя земен живот ще я взема при Себе Си на небето.
– А ти какво искаш за всичко това?
– Нейните грехове, виновността на съвестта й и всичко, което й тежи.
– Ти ще я получиш, Исусе, тя е Твоя и е длъжна да ти принадлежи вечно. Доволна ли сте от „продажбата“, госпожо Ерскин?
– Да, – казала тя високо с уверен глас.
И Анна Ерскин сдържала думата си. Целия си по-нататъшен живот посветила в служение на Господа, Който я изведе от рова на греха и гибелта.
Ще я последвате ли? Побързайте, няма да съжалявате!

Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.

На Филипините им затвор, за който знае цял свят. Своята известност той не дължи на своя контингент или суровите условия прилагани към затворниците, а благодарение на необичайния подход по въпроса за превъзпитание на престъпниците.

Администрацията на филипинския Провинциален център за задържане и рехабилитация в град Себу превъзпитава затворниците чрез танци. Тази методика има възпитателен ефект и е донесла на затвора световна слава.

Автор на тази идея е консултанта по безопасността Байрон Гарсиа, чиято дейност се заключавала в потушаване на бунтове. Той решил да съсредоточи усилията си към профилактика на престъпността и измислил интересно занимание за обитателите на затвора.

Първото видео с масови танци на затворници в затворнически униформи се появи в YouTube преди три години и тези кадри обходиха целия свят. От тогава затворнически записи на танци се появяват в Интернет постоянно. Престъпниците се превръщат в класически танцьори и се стараят да не пропуснат нито един световен хит. В града този затвор се е превърнал в туристическа атракция.

Въпреки това световната слава не се е отразила на условията на живот за затворниците, които както и по-рано живеят при строг режим. Спят на корави нарове в камери за 10 и повече човека и се хранят доста оскъдно.

Танците са неизменна точка от дневния ред и никой не пита затворниците за техните желания и предпочитания. От тренировки се освобождават болните и старците, а останалите се гонят масово на занятията и представленията. Много от тях с желание участват в тези мероприятия, тъй като тези занимания се явяват отдушник и единствената им радост в живота.

Двама от затворниците са направили танците своя професия и след като били освободени от затвора станали професионални танцьори.

Чудна радост извира от вратите на Йерусалим. Последва я вълна от хора, която се разсипа по Галилейския път.
Тържествено и победоносно се огласява навред:
– Той идва в името на Бога… Ще влезе в Своя царски дом!… Почит и слава на тебе, Царю…. Хвала на тебе, Сине Давидов!
Народът вдъхновен пее и се покланя на Божия Син.
Но там в тълпата горд и мъдър книжник каза с насмешка:
– Това ли е вашият цар, слаб и бледен? Заобиколен от рибари? Защо е така бедно облечен? И защо не бърза да изяви властта си?
Горкият, над него тегне покривало от черна мъгла, което не му дава възможност да прозре истината.
Ще минат години и Давидовият Син кротко и без натиск ще насочва  съдбите на хората. Усмирявайки буйните спорове, спирайки острите сблъсъци с всепобеждаващата Си любов.
Светът живее в очакване да настъпи духовната пролет, впримчил се в трудна борба.
Сърцата на хората се стоплят и изпълват с любов. Започват да познават стъпките на Господа и чуват нежния зов на Отца.

Не е лесно да блестиш! Светлината се добива с цената на това, което я поражда.
Негорящата свещ не свети. Горенето предшества сиянието.
Ние малко ще допринесем за другите, ако не сме самоотвержени.
Горенето внушава идеята за страданието. Ние изпадаме в ужас от всичко, което причинява болка.
Склонни сме да вярваме, че за да допринесем за доброто на света, трябва да сме физически силни, заети с неуморна дейност, а сърцето и ръцете да са изпълнени с желание за милосърдие.
Но когато попаднем в пустинно място, легнем болни на легло и организма ни се изтощи от болка, като че ли животът ни свършва, чувстваме се безполезни и не можем да направим нищо повече.
Въпреки това, ако сме търпеливи и покорни, можем уверено да кажем, че принасяма много повече полза за света и сме голямо благословение в дните на страданието и болката си, отколкото по времето, когато сме действали и сме могли да правим толкова много неща. Ние горим и сияем. Само, който гори, може да блести.
Славата на утрешния ден е пуснала корени в неприятната работа извършена днес.
Много гонят славата, но не искат да носят кръста, искат да сияят без да горят, но разпятието предшества коронацията.