Не можем да схванем централната драма в Библията, докато не започнем да усещаме това напрежение.

До идването на Исус Христос, Библията е като откъс от музика, чиято дисхармония моли за накакво окончателно разрешение, което да доведе до хармония.

Изкупителната история е като симфония с две велики теми: Темата на Божия план да популяризира Бог славата си и темата за Божията „загадъчна, избирателна любов“ към грешниците, които са презрели тази слава.

Тези теми се преплитат и проникват една в друга. Ние знаем, че най- великият Композитор е във вихъра си, но с векове не чуваме разрешението ѝ.

Смъртта и възкресението на Христос е разрешението в симфонията на историята

Ако видите името на Наполеон Бонапарт върху бутилката това означава, че съдържанието ѝ е издържало от 12 до 30 години. Именно така трябва да обичаш коняка, за да нарекат на твое име такова съкровище.
Впрочем, Наполеон Бонапарт, ако вярваме на историците, въобще не е бил глупак да пие, особено отбрани спиртни напитки всеки ден имащи славата на „любимци на императора“. На първо място това се отнася за коняка „Курвуазие“.
През 1811 г. Бонапарт посетил склад на тази компания, намиращ се близо до Париж и опитал, след което от сърце похвалил местния коняк.
В резултат на това компанията „Курвуазие“ се превърнала в доставчик към императорския двор, а най-добрият от всички коняци – Курвуазие Наполеон – издържа от 15 до 20 години, без да се развали. От тогава конякът станал любима напитка на Наполеон – според слухове, прогоненият император от Франция взел със себе си на остров Елена няколко бъчвички с цената напитка.
Бил ли е това именно „Курвуазие Наполеон“ имащ ефектен вкус от подправки и букет свежи плодове, не се знае.

Какви ли не молитви отправя човек към Бога. Всяка молитва отразява същността на човека, неговите мисли, желания и стремежи.
Ето чуйте молитвата на човек, който се опитва да се пазари с Бога, не разбирайки, че Бог знае какво има в сърцето му, но ще му въздаде според правдата Си:
– Господи, да се свети Името Ти, ако ми дадеш сто хиляди долара, аз ще давам десет хиляди за бедните. Но, Боже, да бъде вечна славата Ти, ако не ми вярваш, то приспадни тази сума и ми изпрати останалата част…..

Роланд Гил проповядвал в един от най-големите градове на Англия. По време на проповедта влязла госпожа Анна Ерскин. В града е известна със своето богатство и красота. Тя е била желан гост навсякъде, но много рядко стъпвала в църквата.
Гил изведнъж прекъснал проповедта си, протегнал ръка напред и казал:
– Ето при нас е дошла госпожа Анна Ерскин. Кой иска да купи душата на госпожа Ерскин?
След странния въпрос и кратка пауза, той продължил, като провел следния диалог:
– Виждам много купувачи, всеки от тях иска да я притежава. Свят какво ще дадеш за нея?
– Ще дам разкош, слава, уважение и много добри дни.
– Само това ли? А вечен живот?
– Но аз самият го нямам.
– Тогава цената ти е много низка. Няма да я получиш! Каква е ползата й ако придобие целия свят, а повреди душата си?
Обръщайки се към следващия купувач казал:
– Ей, сатана, ти какво даваш за нея?
– Давам й обезпечен живот. Ще бъдат изпълнени всичките й желания и тя ще може да живее както й се иска.
– А какво искаш за това?
– Душата й. Тя ще стане моя собственост.
– Твоята цена е твърде висока. Няма да я получиш. Ти си убиец от началото, лъжец и баща на лъжата.
– Исусе, какво ще дадеш за нея?
– Аз дадох живота си за тази госпожа. Пролях кръвта Си на кръста заради нея. Искам да дам на душата й мир и радост. И когато тя завърши своя земен живот ще я взема при Себе Си на небето.
– А ти какво искаш за всичко това?
– Нейните грехове, виновността на съвестта й и всичко, което й тежи.
– Ти ще я получиш, Исусе, тя е Твоя и е длъжна да ти принадлежи вечно. Доволна ли сте от „продажбата“, госпожо Ерскин?
– Да, – казала тя високо с уверен глас.
И Анна Ерскин сдържала думата си. Целия си по-нататъшен живот посветила в служение на Господа, Който я изведе от рова на греха и гибелта.
Ще я последвате ли? Побързайте, няма да съжалявате!

Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.