Официалната версия е, че обедненият уран всъщност е слаборадиоактивен и затова няма вредното въздействие на уран 235, който се използва при ядрените реактори.  Истината обаче е друга. Обедненият уран увеличава пробивната сила на оръдията на танковете и на ракетите, изстрелвани от самолети.
Той не експлодира и се разпространява под формата на ураниев оксид, който се разпръсква в околната среда от вятъра.
Обедненият уран има продължителност на живот стотици хиляди години, дори милиарди. Ураниевият оксид може да попадне в човешкия организъм чрез носоглътката и хранопровода и да се задържи там дълго време. Пораженията могат да дойдат след години. Може да увреди бъбреците, мускулите, имунната система, дробовете, костите.
По-страшното е, че тези частици оксид остават в почвата и дори човек да не е бил в район, където е имало бомбардировки, неговото здраве пак може да бъде поразено, защото уранът попада в организма му чрез плодовете, зеленчуците, животинските продукти.
Тъй като продължителността на разпада на урана е много голяма, няколко поколения хора могат да получават физиологични деформации от него. Това оръжие не предизвиква бързия разрушителен ефект на атомната бомба, то убива бавно.

А като си помисля, че този вид уран бе използван при бомбардировките над Сърбия, Ирак и още много други страни за „омиротворяване“,  настръхвам,  защото той действа като бумеранг.