Американски биолози кръстосали паяци с копринени буби. Получили са трансгенни червеи. Благодарение на новата ДНК червеите могат да изработят много здрава коприна.

Крайната цел на експеримента е да се създаде здрава копринена нишка, приближаваща се до тази на паяците. Ако вземем под внимание теглото на нишките на паяците, те превъзхождат по якост дори и стоманата.

Да се прави такава копринена нишка се оказва нерентабилно, поради ниската производителност на тези насекоми. Новият вид червеи се размножават бързо но производителността им е слаба.

Биолозите от Университета в Уайоминг под ръководството на проф. Джон Джарвис са отгледали генетично модифицирани червеи, които произвеждат повече нишки и то здрави колкото тези на обикновения паяк.

Учените са доказали, че трансгенните червеи отделят  сложни влакна, в които включват генетичния материал на паяците, което подобрява механичните свойства на нишката.

Новото откритие ще бъдат полезно в областта на медицината, където естествената коприна нишка се използва за хирургични операции и дори при производство на изкуствени крайници. От естествените влакна на коприната се произвежда трайна пластмаса, но за нея се хаби много енергия.

В научния свят се появяват мнения за екологическа заплаха от трансгенни червеи. Насекомите например, могат да представляват заплаха за естествените видове.

Въпреки това, биолозите изобретатели са побързали да гарантират, че техните генетично модифицирани червеи, не са получили някакво особено предимство и нарушаване на биологичното равновесие няма да има.

Тексаският ученик Бати Линдън имал толкова слаба имунна система, че не можел да бъде сред своите връстници. Това било опасно за живота му.
Но сега той посещава училище благодарение на робот. Самият робот е платформа на колела с малък екран, камера, микрофон и говорител в горната част.
Ученикът получава достъп до робота чрез личния си компютър и уеб камера, която работи в класната стая в режим телеконференции.
Бати може дистанционно да управлява робота и да го премества от една класна стая в друга.
За момчето, което е прекарал голяма част от живота си изолирано от своите връстници, роботът представлява шанс не само за по-добро образование, но и възможност за по-голяма свобода и завързване на приятелства.
Роботът е рядко съчетание на нужда от общуване на човек с другите и техническа система с новаторско мислене.
Навярно в бъдеще ще бъде помогнато и на други деца, макар различни от разгледания случай, но изолирани от останалите.