Повечето страни юридически ограничават максималната допустима скорост за електрически велосипеди в градските условия. По правило, горният праг е 30 км/ч.
На свой ред, електрическият транспорт предназначен за лоши пътища, не попада под това ограничение. Наскоро, компанията Odyssey, със седалище в Милуоки, е въвела легнала триколка с четири кВт електромотор, който е способен да ускори до 80 км / ч.
Превозно средство, което е резултат от пет годишна работа, предлага гъвкаво управление на потреблението на енергията. При използване на двигателя, като единствена движеща сила заряда на сменяема батерия ще издържи за около 80 километра. Ако се активира режима на поддръжка, при който велосипедиста трябва да върти педалите, то йонно литиевата – батерия ще издържи за 130 километра. Зареждането от контакт отнема около три часа.
Трифазният мотор се управлява от бордов компютър, който идва с предварително програмирана граница за мощност е 1 к.с. Въпреки това, ако е необходимо, потребителят може да изберете такава настройка, че новият продукт ще бъде в състояние да осигури 0.1 до 5.3 к.с.
Велосипедът е комплектуван с дискови спирачки, има солидна стоманена рамка и тежи 48 кг.

В Япония съществува, така наречения, Остров на котките. Там живеят стотина човека и няколко хиляди бездомни и диви котки.
Жителите на остров Tashirojima вярват, че храненето на котките ще им донесе късмет. За това тези животни живеят там свободно и безгрижно.
В началото на 19 век островът е бил популярен сред рибарите, които завъдили на него котки.
В днешно време населението намаляло до стотина човека, но популацията на тези животни растяла с огромна скорост.
Жителите на острова хранят котките с риба и се отнасят към тях със симпатия.
Изглежда идеята да се държат такива животни в домовете не била много привлекателна за местните. На практика всички котки там са диви.

Животът е пълен с бавно появяващи се чудеса. Бавни от гледна точка на човека….
Ако намалил своята скорост на суетност, то чудесата ще започнат да се появяват постоянно, направо пред самите нас.
И то така, както на нас ни се иска, само с едно щракване на пръстите.

Един полицай спрял кола, заради превишена скорост. На волана седял божий служител.
Докато полицаят пишел акта за глобата, служителят се опитал да му обясни:
– Хм …. бързам, много съм зает. Имам толкова много проблеми и не мога да се справя с тях. …. Вече нямам сили. Спя само по четири часа на ден. …. Нервите ми са се изпънали до скъсване……
Полицаят го погледнал и му казал кротко:
– Знаете ли и аз така живеех до скоро, докато не срещнах Исус Христос, – и му подал квитанцията.

НАСА предварително одобри проект за лазерни комуникации с орбитален спътник. Статусът на Preliminary Design Review означава, че проектът отговаря на всички изисквания за проектиране, разходи и време за реализиране.
Ако всичко върви по план, основната демонстрация на лазерните комуникации Laser Communications Relay Demonstration, LCRD с търговска сателитна компания Space Systems Loral  ще започнат през 2017 г. и ще продължат две години. През това време ще бъде събрана статистика за анализ относно това, как лазерният модем се държи при по-дълга експлоатация. Това е първият случай, при който НАСА използва спътник произведен в частна компания.
Лазерните комуникации са бъдещето на космическите връзки. При тях може да се достигне скорост 10 – 100 пъти по-висока от предаването с радиочестоти.
Например, сегашният апарат има максимална скорост 100 Мбит/с, а това ще отнеме само няколко минути, за да се прехвърли висококачествена снимка на Земята.
По време на експеримента с LCRD инженерите очакват да получат данни със скорост до 1,25 Гбита/с кодиран сигнал и 2,88 Гбита/с некодиран сигнал.
Скоро NASA проведе експериментален сеанс между земната и лунната станция с помощта на импулсен лазер. Максималната скорост на данните, на разстояние 385 000 км е 622 Мбита/с. Това е първия експеримент с помощта на лазерен вместо традиционния радио модем. Коригираният стабилна скорост на сваляне на файлове на космическия апарат, който се намира на лунната орбита е 20 Мбит/с. Предаването е направено от наземна станция в Ню Мексико.