Тя планирала да прелети със самолет целия свят. До тогава нито една жена не се е решавала на такъв подвиг. Тя се издигнала със самолет през 1937 г. и изчезнала.
Появили си много теории, които се опитвали да обяснят нейното изчезване. Някои смятали, че тя е била шпионка на президента Рузвелт други, че са я обезглавили японците, а трети, че живяла на някакъв остров с рибари.
За да намерят Емелия било претърсено морето на дълго и широко. Летец по време на първите търсения забелязал на остров в южната част на Тихия океан признаци за наличие на човек, но тогава това откритие на никого не се сторило толкова важно, въпреки че предполагаемия маршрут на Емелия минавал точно над острова.
Три години по-късно изследователи от Международната група за издирване  на исторически самолети претърсили острова, за да разберат дали Еърхарт е била там. През 1940 г. бил намерен скелет, обувки, празна бутилка и портативен секстант на острова.
Скелетът не бил цял. Част от костите били отмъкнати от раци. Никой не сметнал за важно това, че скелетът се оказал на острова, над който е прелетяла Емелия. След това продължили да я търсят. Но такива доказателства, навярно ще се съгласите, са напълно достатъчни. Това са били останките на бяла жена със същия ръст на Еърхарт. Наблизо е лежала женска обувка, части от дамска козметика и парчета стъкло о илюминатор на самолет.

Най-голямата акула, която е живяла някога на планетата е мегалодонът.. Смята се, че този вид е измрял много отдавна.

Цял скелет на такова чудовище не е намерен до сега. Опит да се измери тялото му са направени в началото на 20 век.

Размерът на реконструираната челюст е давала възможност да се заключи, че дължината на тялото е 30 метра.

По-късно тази цифра била коригирана. Ихтиолозите смятат, че е по-малка. За основа на твърдението се облягат на хипотезата, че мегалодона има сходство с бялата акула. И размерите на тялото могат да се изчислят пропорционално спрямо дължината и ширината на някои зъби на хищника.

Изхождайки от това, мегалодонът според съвременните оценки достига дължина 18-20 метра.

Ужасна дума, но не се притеснявайте, няма да има кръв.
И така , имаме събрани листа, които искаме да оскелетим. Избираме съответна тенджера и слагаме в нея листата. След това изсипваме чаша сода бикарбонат. Внимание, работете с ръкавици, защото содата дразни кожата.
Излейте в тенджерата четири чаши с вода. Поставете я на огън и варете листата от 40 минути до един час. Ако водата изври долейте малко вода.
След час махаме тенджерата, изливаме водата. Оставаме листата да истина. Те вече нямат никаква мекота, но все още имат нещо върху себе си.
Внимателно с четка изчистваме месестата част на листата. Това не е много трудно. Не се страхувайте, скелетите на листата няма да пострадат. Те са много по-трайни , отколкото изглеждат.
В резултат на това получаваме интересни „скелетни“ листа.
Можете да ги поставите в рамка под стъкло и да ги поднесете, като подарък на ваш приятел.
Творете! Черпете вдъхновение от окръжаващата среда  и бъдете креативни!

Гъвкавият порест материал на базата на титана може да помогне да се излекуват тежки травми. Немски учени са създали материал, който буквално се сраства с костите.

Новият вид имплантант представлява титанова пяна, която по структура прилича на човешките кости. Тя не само снижава натоварването на естествените тъкани, но и допринася за по-трайното слепване на костите.

Колкото по-голямо натоварване изпитва костта, толкова по-силна става тя. Тези части от човешкия скелет, които изпитват по-малко напрежение имат по-малка плътност на костната тъкан. Натоварването също стимулира растежа на костите. Именно този ефект се планира да се използва за свързване на порест имлантант с костите.

Сред всички налични медицински материали най-голямо значение за изискванията на костен имплантант има титановата сплав Ti6Al4V. Тя е много стабилна, устойчива и се понася добре. За съжаление, при високи температури, титана реагира с кислород, азот и въглерод, което значително стеснява обхвата на наличните производствени процеси. За това е много трудно масовото производство на сложноструктурирания титанов имплантант.

Използваните имплантанти днес се свързват с костите механично чрез различни приспособления. Поради факта, че титана е много по-яг от коста, имплантантите рано или късно ще излязат от строя, а това ще доведе до по-чести, опасни и травмиращи операции при замяната им. Освен това, те не позволяват големи натоварвания, тъй като костната здравина е ограничена до най-слабото звено, т.е. място на закрепване на имплантанта към костната тъкан.

Титанов пяна се произвежда с помощта на праховата металургия, която се използва, например, за производството на керамични филтри. На полиуретана откритите порите се  заливат с наситен разтвор, състоящ се от средни и малки прашинки титан. Праха се прилепва към „клетъчните“ структури и след изпарение на полиуретан остава титанова „гъба“.

Механичните свойства на титановата пяна са много близки до човешката кост. На първо място е баланса между силата и минималната твърдост. Уникалните характеристики на порести имплантант би позволила използването му в сложни случаи, когато костите претърпяват многопосочно натоварване. При това коста може да се подложи на нарастващо натоварване, което няма да я повреди, а обратно ще укрепи още по-добре увредения участък.