Парижките катакомби наистина съществуват, както и необичайната канализационна система, каято е обозначена с табелки с имената на улиците. Макар че Париж приема милиони посетители годишно, много от тях не знаят за обширната система от тунели под града.
Официално ги наричат Les carriures de Paris, кариерите на Париж, но сред хората са известни като „катакомбите“ и са едно от чудесата на града. Стените от кости, впечатляващите мотиви от черепи са открити за посещения.
Те датират от XVIII век, когато всички трупове и кости в претъпканото гробище Cimetiure des Innocents – Гробището на младенците, били ексхумирани и преместени във варовиковите тунели и пещери.
Последвали още останки от други гробища и в момента се смята, че там долу има цели седем милиона скелети. Никой не знае кой е създал необикновената и изящна подредба на костите; може би някой работник е искал да направи монумент на мъртвите, които вече нямало да имат надгробни камъни, бележещи гробовете им.
Стените, изградени изцяло от човешки кости и много от тях украсени с шарки от черепи, са подобаващо зловещи и понякога се осветяват за драматичен ефект.
Римляните вероятно са били първите, които са започнали да копаят варовик от земята, за да построят Лутеция — най-ранното римско поселище на остров Сите. Там, където сега се издига катедралата „Нотр Дам“, някога е имало паметник на римския бог Юпитер. Някъде след X век в кариерите усилено се е копаел варовик, за да се издигнат градските стени и да се построят „Нотр Дам“ и дворецът „Лувър“. В течение на дълго време катакомбите са били използвани за контрабандистки складове и са давали подслон на много бездомници. В по-близкото минало, през Втората световна война, както германската армия, така и Френската съпротива са имали бази в тунелите. През нашия век катафликите, полицейската част, която патрулира под земята, са открили в дълбоките тунели нелегални художествени галерии и дори киносалон.
Официално катакомбите се наричат „Костницата на Денфер-Рошро“ и входът се намира точно срещу метростанцията „Денфер-Рошро“. Само малка част от тях е отворена за посещения, защото тунелите са несигурни, тесни, често се наводняват и са осеяни с дупки и шахти.

На полуостров Пелопонес след проливни дъждове открили неизвестно древно погребение. Археолозите установили, че хората били погребани живи. Всички скелети се намирали в неестествени пози. Болшинството широко са отворили челюстите си, сякаш са се опитвали да избягат или да извикат за помощ. Кои са те и защо са така наказани?
Вече са разкопани пет гроба, в които имало погребани по двама или повече души. Сред находките се намират съдове за вино, бронзова закопчалка за дрехи и каменно вретено.
14-ти век преди новата ера историята на Древна Гърция е белязана от разцвета на Микенската култура.
Но откъде да започнем разследването за загадъчните убийства, които са станали толкова отдавна, а и писмени източници за тях не са останали?
В известен пасаж от VI песен на „Илиада“ може да се прочете, как цар Тиринт Прет изпраща на своя тъст, царя на Ликия, героя Белерофон, от когото ревнувал жена си, с препоръка да бъде убит по жесток начин.
За това, че гърците практикували такова наказание, погребване на живи хора, може да се прочете в „Югортинската война“. Гърците дали на картагенците да избират те сами да се заровят на избрано от тях място или самите гърци да направят това където пожелаят. Пленниците се съгласили да принесат живота си в жертва на родината си и били живи погребани.
Погребения на живи хора се практикувало при нарушение на обреда на целомъдрие при весталките. От къде води началото си това наказание за тези жени не се знае.
Но за намерените гробове никой не знае, кой и защо е погребан жив в тях. Изказват се само предположения, за които до сега няма потвърждение.

В топлите морета живеят удивителни, едноклетъчни организми, наречени радиоларии. С какво са удивителни ли?
Въпреки, че са едноклетъчни имат скелет от силициев оксид или стронциев сулфат.
Скелетите им с им са толкова красиви, че биха послужили за вдъхновение на много художници.
Интересен е начина, по който се размножават. Всички едноклетъчни организми се размножават чрез деление, но не и радиолариите. Те са намерили интересен способ за размножение. От отвори на скелета си изпускат зародиши с амебовидна форма, които по-късно израстват до възрастен организъм. Но подробното изследване на този процес предстои.
Светът на тези морски обитатели е все още слабо изучен и чака своите „поклонници“, за да им разкрият своите тайни.