В последните няколко месеца от весело общително и любопитно момче Илиян се превърна в мрачен и недостъпен малчуган. Седеше на чина си, но погледа му беше отнесен на някъде.
Оценките му станаха по-ниски, а поведението … та той само присъстваше телом, а духом го нямаше, такова му беше състоянието дори и в междучасието сред приятелите му.
Учителката му Николина Георгиева се тревожеше много за него. Но какво можеше да направи? Как да му помогне?
Накрая реши да повика родителите му и да поговори с тях за състоянието на сина им.
Майка му и баща му не знаеха, че ги е повикала и двамата.
Илиян бе единственото им дете. Ниските му оценки бяха резултат от постоянните им скандали. Те скоро бяха решили да се разведат, дори вече живееха поотделно.
Майката на Илиян дойде първа, малко след нея пристигна и бащата. Изглежда не им бе все едно това повикване. Прегърнаха се и след това се отдръпнаха бързо един от друг, демонстрирайки пренебрежението си един спрямо друг.
“ Какво да им кажа? – тъжно разсъждаваше на ум Георгиева. – Толкова ми се иска да разберат, че измъчват по този начин детето си“.
Убедителните думи в главата ѝ не се появиха, но все пак тя им разказа следното:
– Илиян е много разсеян, престана да общува със съучениците си. Започна да получава и по-слаби оценки….
Този поток от думи не ѝ помогна много. Двамата родители седяха, слушаха и мълчаха.
Най-накрая учителката извади лист хартия от чекмежето. На него бе написана една единствена фраза….
Първа майката пое листа. Тя го погледна, а след това мълчаливо го предаде на бащата. Мъжът се намръщи. След това суровото му лице се смекчи. Сякаш цяла вечност бащата изучаваше надрасканите от сина му думи.
Накрая, той внимателно сгъна листа и го сложи в джоба си, след това подаде ръка на жена си. Тя изтри сълзите си и му се усмихна. Очите на учителката също се насълзиха, но Георгиева се постара родителите на Илиян да не забележат това.
Мъжът помогна на съпругата си да облече палтото си, а след това двамата напуснаха заедно стаята.
На листа хартия Илиян бе написал това, което идваше от сърцето му, въпреки болката и мъката.
Там пишеше:
„Мамо …..Татко …. Аз ви обичам ….. обичам ви …. обичам ви много“.