В началото нямаше дерета, само една широка степ. Веднъж разхождайки се по обширните си поляни, покрити с трева, господарят попита:
– Къде са цветята ти?
А степта отговори:
– Нямам семена.
Тогава той заповяда на птиците да донесат семена от различни растения и ги разсипа щедро, нагоре и надолу. Скоро в степта цъфнаха лалета, рози и много други цветя в синьо, жълто и червено. Господарят хареса промяната, но неговите любими цветя ги нямаше:
– Къде е моя ароматен жасмин, сладките теменужки, папратите и цъфтящи храсти?
Той отново си поговори с птичките и те донесоха още различни семена и ги разнесоха из степта. Когато господарят отново дойде, не намери своите любими цветя и каза:
– Къде са цветята, които най-много обичам, тези които са ми по-скъпи от другите?
А степта тъжно отговори:
– О, господарю, не можах да ги запазя. Суровият степен вятър бушуваше.  Слънцето безжалостно гореше гръдта ми. А цветята избледняваха, умираха и изчезваха.
Тогава господарят заговори с мълнията. Внезапен удар разсече гърдите на степта достигайки до нейното сърце. Степта затрепери и застена от болка. Много дни тя плака над зейналата черна рана в нея.
Реката изливаше водите си в цепнатината. Вълните занасяха в дълбините ѝ чернозем. Отново прелетяха птички със семената и ги разсипаха върху образувалата се пукнатина.
И след дълго време суровите скали се покриха с мек мъх и пълзящи растения, а по ъглите зелени гирлянди украсиха прикритите места. Голям бряст с къдрава корона издигна главата си към слънцето. В подножието растяха кедри и брези. Навсякъде нацъфтяха ароматни теменужки, глухарчета и папрати.
Дерето се превърна в чудна градина, където господарят се разхождаше с удоволствие.

Като се има в предвид напрежението в Близкия Изток, можем да кажем, че гибелта на Коста Конкордия не е случайност, а лошо знамение за света.
Ние всички сме пътници на кораб, наречен „Живот“. Трудно се справяме с живота, но въпреки това се опитваме да го живеем по най-добрият начин. Просто искаме да се насладите на нашето пътуване.
Вярваме, че нашите лидери – капитани няма да отведат кораба до скалите, а в действителност те това правят.
Изпращат ни срещу скалите, а после ни лъжат: „Идете по кабините си. Няма причини за безпокойство. Това е дребна повреда, която техниците скоро ще отстранят“.
След това напускат кораба и ни оставят сами да решаваме проблемите си. „Спасявайте се както можете! Всеки сам за себе си!“ Тези, които са повярвали и са се върнали в кабините са починали.
Забележете корабът е получил името си през 2006г. и на латински се превежда като съгласие, хармония. Всяка палуба е получила име на някоя европейска страна. Съвпадение ли е, че Европа е попаднала на скала, настоящата икономическа криза?
Луксозния лайнер Коста Конкордия олицетворява върха на постиженията на човечеството. Но то е обхванато от зла сила. Корабът, който е легнал сега на една страна символизира факта, че нашите „капитани“ служат на тази сила.
Войната това е нейното основно оръжие. Понякога тя организира „случайна злополука“ като Фукушима, Мексиканския залив или урагана „Катрина“. Нейните последователи си играят на богове. Какво ли не биха дали за да властват над човечеството!

Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?

В югизточната част на република Коми, в северната част на Урал, се намира удивителното планинско плато Манпупунер. През 2008 г. в „Седемте чудеса на Русия“ то е взело пето място.
Преведено на езика на мансите думата Манпупунер се превежда като малка планина от идоли.
На платото се намират седем четиридесет метрови стълбове, останали след като вятъра, снега и дъжда са поработили върху тях.
Мансите се покланят на стълбовете като пред идоли, опирайки се на легендите.
Ако се вгледате в тези скални останки може да видите образи на фантастични животни или гигантски великани. По-рано това място се е смятало за свещено и е било забранено посещението му.
Оголените скали се състоят от много красиви, блестящи на слънцето кварцови шисти.
Най-подходящото време за посещение на Манпупунер е средата и края на август, когато е около 12-15 градуса. Тогава престават да досаждат комарите, мухите и стършелите, които са бич за този район.

В южната част на Франция на върха на планината, 427 метра над морското равнище,  се намира много древно и изненадващо красиво селце, с необикновеното име Eze.
Ако погледнете отгоре, то напомня на орлово гнездо, изградено на самите скали.
От тази височина се разкрива прекрасна гледка към брега на Средиземно море, дори може да се види и остров Корсика.
Своя прекрасен вид запазил се до наши дни, то е придобило през Х век пр.н.е.
Сега можете да се разходите по тесните стълбовидни улички със старини каменни къщи, потънали в цветя. Всеки дом има своите невероятни и красиви детайли, които го превръщат в истинска приказка.