Британският каскадьор Гари Конър скочил без парашут от борда на хеликоптер, който летял на височина от 730 метра.
Така, Конъри станал първият човек, който скача без парашут от подобна височина.
За да скочи 42-годишният каскадьор от Оксфордшир си е направил специален костюм, имитиращ криле. Преди да го направи Конър наблюдавал как големите птици използват опашката си за регулиране на полета. След това каскадьорът усъвършенствал своя костюм, като скачал от планините и скалите в Италия и Швейцария.
Освен това на земята били поставени 18,600 картонени кутии, върху които Конъри се приземил.
– Толкова меко и толкова удобно е. Моите изчисления са напълно точни, за което се радвам – казал каскадьора след като се приземил.
Съпругата на Конър след скока казала, че  чувства облекчение. Нали вече всичко е свършило. Двойката има две деца.
Конър  за първи път скочил с парашут на 23 години, когато служил в армията. След това станал професионален каскадьор, изпълнявайки през своята кариера повече от хиляда скока от въртолет, а също и от различни здания като Айфеловата кула, колоната на Нелсън и Tower Bridge.  Той е бил дубльор на Гари Олдман, Хърт Джон и Роуан Аткинсън и е работил в такива филми като „Батман в началото“ и „Индиана Джоунс“.

При подземния добив на руда, тунелите се пълнят с топлина, не толкова от самата работа, колкото от излъчването на околните стени. Екип изследователи от университета Макгил в Канада е предприел да разбере как тази топлина може да се използва след затварянето на мината. Те изчислили, че от всеки километър на един типичен подземен рудник могат да се произвеждат 150 кВт на топлина и да се стоплят от 5 до 10 канадски семейства по време на пиковите часове.
Няколко области в Канада и Европа вече използват геотермалната енергия от изоставените мини. Правят се опити за разработване на общ модел, който да предсказва потенциала на геотемалната енергия в различни шахти.
Изследователи са анализирали топлинния поток от тунелите в мините със затоплена вода. В такива ситуации, топла вода може да се изпомпва от мината до повърхността, топлината се извлича, а студената вода се връща обратно. За да може системата да е стабилна, топлината не трябва да се извлича по-бързо, отколкото може да се попълни от околните скали.
Изоставени мини изискват постоянно наблюдение и скъпо възстановяване, геотермална употреба на мините ще се компенсират тези разходи и ще помогне на минната индустрия да стане по-устойчива.
Екипът вярва, че до един милион канадците могат да се възползват от геотермална енергия. Това може да стане с още по-голяма потенциална полза за по-многобройно население в страни като Великобритания.

Тук има „крепостни стени“, малки палати, тържествени зали, коридори, парадни стълбища, впечатляващи скулптори, дело на природата. Всичко това можеш да видиш, ако се включиш в играта на въображението, като съзерцаваш пейзажа, който предлага природния резерват в Южна Испания. Това чудо на природата се нарича „Ел Торкал де Антекера“ и се намира в провинция Малага, на 130 км от Гренада.
Този пейзаж е започнал да се формира още в древността. На мястото на съвременна Андалусия са се плискали водите на праисторическия океан Тетис, получил името си от гръцката богиня на морето Тефида.. Територията на резервата е било недълбоко морско дъно, на което  е започнало натрупване на варовикови утайки. Измененията  на околните условия довели до образуването на слоеве с различна дебелина и състав.
В резултат на сближаване на европейския и африканския континент нивото на земната повърхност на Ел Торкал се издигнала на височина 1000 метра от морето. Особеностите на тези седиментни скали е, че калциевия карбонат, влизащ в техния състав, се разтваря във водата. Под влияние на дъжда и вятъра започнал процес на разпадане на варовиковата скала, който геолозите наричат „карст“. Именно този карстов пейзаж поразява посетителите със своята причудливост и разнообразни форми.
Ел Торкал се характеризира с богата фауна. Посетителите на резервата могат да видят ловко скачащи по стъмните склонове кози, тук обитават лисици, планински котки, зайци, невестулки, язовци, различни видове гущери и змии. В резервата се срещат 90 вида птици, 50, от които са прелетни. От растителността доминират предимно храсти, като глог, бодлив прещип, розмарин,  тук цъфти ирис и божур.
Накратко Ел Торкал е идеално място за любителите на птици, ботаници, биолози, геолози, романтици, както и за обикновените любители на природата. Тук има място за всички.

Група китайски учени за първи път са използвали за наблюдение на напрежението в горните слоеве на скалите в пукнатини на провинция Юнан, така наречените въздушни пушки. Това са система от резервоари закачени под голямо налягане на въздуха. Тези пушки са се превърнали в източник на сеизмичната енергия, предизвикваща малки земетресения с контролирани параметри.
Геолозите отдавна използват сеизмичните вълни в минните изследвания за търсене на находища на нефт и газ. По принцип това се прави с динамит, но при надводни изследвания тази техника не работи.
Били направени 111 експеримента и съгласно сеизмографите, всеки изстрел поражда сеизмична вълна с магнитут 0.5. Събраните изследвания с развитието на сеизмичните датчици и системата  GPS ще позволи в бъдеще да се открият признаците на нарастване на напрежението в проломите,които подсказват за предстоящо земетресение.

Голяма част от водопада, който е един от най-големите туристически атракции в Бразилия, пресъхна заради продължителното засушаване в южния бразилския щат Парана.
Разположен на границата между Бразилия и Аржентина с ширина 2,7 км включва в себе си 270 отделни водопада. Височината, от която пада водата достига 82 метра, но при повечето водопади е малко над 60 метра.
Според данни от Националния парк Игуасу, има спад на водата в водопадите и то три пъти. В резултат на това голяма част от тях са пресъхнали и са се
оголили отвесни скали.
Наред с водопада Виктория в Африка, и Ниагара Фолс на границата на Канада и Съединените щати, Игуасу се смята за един от най-живописните в света.