Думата „цифра“ произхожда от арабската صفر – ‎‎ṣifr, което означавало „нула, празно, пустота“.
В повечето европейски езици, както и в българския, тази дума със времето започнала да означава кой да е числов символ.
Цифра наричаме символ от дадена бройна система:
десетична бройна система: 0; 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9
двоична бройна система: 0; 1
шестнадесетична бройна система: 0; 1; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; A; B; C; D; E;F
римска цифрова система: I; V; X; L; C; D; M
Само в английския език едно от значенията на думата „cipher“ и до сега означава нула, фикция – нещо измислено, недействителност, нереалност, илюзия, измислица.

Гълъбите са помогнали на учените да открият още една система за ориентиране при животните.
Феноменалната способност на птиците да се ориентират в дадена местност е добре известна. Смята се, че те имат цял арсенал от „компаси“, като се почне от силно зрение и се достигне до магнитно чувство.
Но даже ако притежаваха съвкупността от тези способи, не може да се обясни, как пернатите намират пътя за дома в местност, в която никога не са били.
За да се обясни тази особеност на птиците, трябва да се прибави и друго тяхно умение – ориентиране по инфразвук.
Изследователите отдавна подозирали, че инфразвука играе голяма роля в птичата картография, но до сега никой сериозно не се е занимавал с това.
Повод за такова изследване дало изчезването на ята гълъби, които летели през 1997 г. през Ламанша в Англия.
Джонатан Хагструм забелязал, че маршрута на птиците съвпадал с този на самолетите на „Конкорд“. Самолетите преодолявали звуковата бариера, когато гълъбите се намирали над пролива.
Дълговълновите инфразвукови вълни възникват при сблъсъка на мощните водни маси от океана с въздуха или земята, при земетресения или при антропогени фактори, като например свръхзвуков самолет. Тези инфразвукови вълни се разпространяват на големи разстояния, но процеса зависи от терена, през който преминават, а също и от климатичните особености, като температурата на въздуха и посоката на вятъра. Може да се предположи, че птиците използват това поведение на инфразвука вместо карта на местността.
За проверка на тази хипотеза Хагструм събрал данни за пътуванията на гълъбите. Птиците били пускани от три различни места, а след това се оценявало колко бързо се връщат по домовете си. Оказало се, че от една „точка на пускането“ има постоянен проблем. Гълъбите се губели или се отклонявали много от прекия маршрут.
Изследователите построили модел на разпространението на инфразвука във въздуха в проблемната тока.  Оказало се, че гълъбите преминават през област където е налице акустична тишина място, където звуковите вълни не се разпространявали.
Интересното е, че при този полет на птиците, всички птици се върнали, но тогава имало изключителни температурни условия, които помогнали на гълъбите да се ориентират.
Изглежда птиците не са единствените, които се ориентират по инфразвуковата карта на местността. Възможно е такъв инфразвуков слух да притежават и много други животни, като жирафи, тигри и окапи. Делфините и слоновете използват инфразвук  за комуникация.

Парижките катакомби наистина съществуват, както и необичайната канализационна система, каято е обозначена с табелки с имената на улиците. Макар че Париж приема милиони посетители годишно, много от тях не знаят за обширната система от тунели под града.
Официално ги наричат Les carriures de Paris, кариерите на Париж, но сред хората са известни като „катакомбите“ и са едно от чудесата на града. Стените от кости, впечатляващите мотиви от черепи са открити за посещения.
Те датират от XVIII век, когато всички трупове и кости в претъпканото гробище Cimetiure des Innocents – Гробището на младенците, били ексхумирани и преместени във варовиковите тунели и пещери.
Последвали още останки от други гробища и в момента се смята, че там долу има цели седем милиона скелети. Никой не знае кой е създал необикновената и изящна подредба на костите; може би някой работник е искал да направи монумент на мъртвите, които вече нямало да имат надгробни камъни, бележещи гробовете им.
Стените, изградени изцяло от човешки кости и много от тях украсени с шарки от черепи, са подобаващо зловещи и понякога се осветяват за драматичен ефект.
Римляните вероятно са били първите, които са започнали да копаят варовик от земята, за да построят Лутеция — най-ранното римско поселище на остров Сите. Там, където сега се издига катедралата „Нотр Дам“, някога е имало паметник на римския бог Юпитер. Някъде след X век в кариерите усилено се е копаел варовик, за да се издигнат градските стени и да се построят „Нотр Дам“ и дворецът „Лувър“. В течение на дълго време катакомбите са били използвани за контрабандистки складове и са давали подслон на много бездомници. В по-близкото минало, през Втората световна война, както германската армия, така и Френската съпротива са имали бази в тунелите. През нашия век катафликите, полицейската част, която патрулира под земята, са открили в дълбоките тунели нелегални художествени галерии и дори киносалон.
Официално катакомбите се наричат „Костницата на Денфер-Рошро“ и входът се намира точно срещу метростанцията „Денфер-Рошро“. Само малка част от тях е отворена за посещения, защото тунелите са несигурни, тесни, често се наводняват и са осеяни с дупки и шахти.

Усещайки, слабост и умора, съвременните хора често пият кафе или други напитки, които предизвикват пристрастяване. Има ли алтернатива на тези напитки? Съществуват природни продукти, които имат ободряващи свойства, безопасни за нервната система.
Портокала е чудесен плод и е в списъка на енергетичните продукти. Ако сутрин изпиете една чаша портокалов сок, вие чувствате прилив на енергия и сила почти през целия ден. Това ободряващо свойство на портокала зависи от количеството витамин С, който се съдържа в него. Етерично масло, което се извлича от кората му, също така има успокояващ ефект върху нервната система.
На много хора, които страдат от синдрома на постоянна умора, а и на спортисти след тренировка положително им влияе Eleutherococcus. От последните проучвания е установено, че Eleutherococcus има не само ободртяващ ефект върху тялото, но и положително влияе на издръжливостта на организма. Освен това укрепва имунната система, премахва сънливостта и повишава умствената дейност.
Китайският лимон  е един от най-добрите природни енергетици. Ободряващия ефект след употребата му нараства постепенно, в интервал от 35-40 минути, но действието му е малко повече отколкото при други подобни продукти, до пет часа. Препарати основани на лимона, повишават работоспособността, нормализират съня и спомагат за умствената релаксация.
Кокосовите орехи съдържат течност, в която има много калий. Тази течност се явява източник за кръвта на човека, използват я при преливане на кръв. Тази сладка напитка, така нареченото кокосово мляко,  не само утолява жаждата, но дава и енергия на тялото.
Суроватката е естествен млечен продукт,  които има тонизиращ ефект. Това е разтвор на лактоза с лактопротеини и минерали. Суроватката е богата на калий и други полезни вещества.
Напитката от чайната гъба съдържа дрожди, ензими, електролити и живи бактерии.  Уникалното съчетание от живи компоненти дават на тази напитка невероятни лечебни свойства.

Това не е просто дом, а истински шедьовър със цветя. Собствениците на къщата внимателно и грижливо са я покривали с цветя в продължение на 26 години.
Ан и Робин Стрейндж посвещават цялото си свободно време на дома си. Те добавят по едно цвете на ден към него.
Всяка година тази възрастна двойка изразходва хиляди фунта стерлинги за семена и растения, които отглежда в оранжерия. а след това ги изнасят в средата на юни, за да им се радват и другите хора.
Когато били в Ню Йорк видели красиви кошници с цветя и решили да си направят такива сами. На всяко Рождество една жена им изпраща подарък от цветарски магазин, в знак на благодарност за красотата, която създават.
Собственикът на къщата г-н Стрендж е зает с цветята всяка неделя и нощ. Самият той се е питал неведнъж: „Колко пари ще бъдат похарчени за всичко това“? Но след това с гордост е заявявал: „Струва си!“
Всичките цветя се напояват автоматично, със специална система за поливане. Така, че собствениците на дома няма да се страхуват, че могат да загубят тази красота.