Група учени от Осака разработили система за анализ на изображение, което дава възможност по походката на човек да се определи неговата възраст.

Системата първоначално записва как човек ходи, а след това сравнява с образците в базата данни.

В своята работа учените са изучили движението на 4 хиляди човека на различна възраст по време на ходене. Те измервали дължината на крачката, движението на ръката и скоростта, а също и наклона на тялото и размера на главата.

Участниците на експеримента трябвало да преминат по 6 метров коридор. Движенията им били фиксирани от камери.

Системата може да намери приложение при охранителните органи. Например, тя ще идентифицира възрастта на лицето на видеото, получено от камерата за наблюдение.

Заряд от ултразвукови вълни е способен да победи упорити рани, които не искат да зараснат.
Тестовете върху животни показват, че лечебният процес може да се намали с почти една трета. Сега предстои проверката на тази методика върху хора.

Ултразвукът вече се използва за лечение на някои повреждания на костната тъкан.

В университетите в Шефилд и Вристол са взели мишки с хронични рани, които често се заразяват и не искаше да се затворят.

Към такива рани се отнасят получените при дълго лежане и диабетна язва. Такива често се образуват при възрастни хора, при които е снижена активността на въстановителните системи в организма.

Високочестотни звукови вълни предизвика клетките да вибрира в и около самата рана. Това събужда клетките.

Както било установено в рамките на изпитването, вълна помогнала на старите животни и диабетични мишки.

Времето за регенериране се редуцира 9-6 дни. Показателите за възтановяването се били върнали към нивото на младите животни.

Учените, обаче, лекувани раните, преди те да преминат в хронична фаза. Т.е. те трябва проверяват и изследват раните чрез ултразвук няколко седмици напред.

Румен мина с бързи крачки между симетричните купове от компютърна памет и някъде в средата мярна тази, която му трябваше. Носеше сини дънки и памучна зелена риза.

Високата му фигура се открояваше между три компютърни екрана с формата и големината на огледала. Обстановката приличаше на пробна в универсален магазин.

Румен бе истински гений. От дванадесетгодишен  проектираше и разработваше компютри.

В желанието си да намери най-ефективен интерфейс, бе преправял тази системата безброй пъти. Използваше множество клавиатури, гласово активиране, виртуална реалност и говорящи холограми.

Всичко край него се променяше. Само Румен оставаше единствената константа на постоянно променящото се уравнение.

Радко почука на вратата, но Румен не го чу, затова бутна вратата и влезе.

В това време Румен се стрелкаше покрай стъклените екрани, на които просветваха данни. Той жестикулираше, докосваше и преместваше неща от един екран на друг.

Някакво странно приспособление за глава покриваше едното ухо на Румен и прибавяше  към дясното му око допълнителен миниатюрен екран, дълъг, колкото човешки пръст.

– Някой ден ще вляза тук и ще те намеря вграден в хардуера, – засмя се Радко.

Тъй като Румен не бе забелязал влизането на приятеля си, се стресна от гласа му.

– Можеше поне да почукаш, – недоволно реагира Румен.

– Как може при всичката тази неразбория от технологии, да не си сложиш звънец? – скастри го на шега Радко. – По-добре си вземи куче.

Лицето на Румен се сгърчи от негодувание.

– Имам си куче, но го оставих в къщи, защото пикае навсякъде и ми изгриза сумати кабели.

Изведнъж двамата приятели избухнаха в смях, който освободи напрежението създало се между двамата. След това Румен се ти, защо бе дошъл Радко.

В града им гостуваше специална научна изследователска експозиция и двамата беха взели решение, имено днес да я посетят, но както винаги Румен бе забравил.

Той забравяше дори и да яде, като застане между компютрите. Та какво да кажем за другите неща, просто нямам думи…..

В Южна Корея е приета единна здравна система.

Тя предоставя справедливо и равно медицинско обслужване за всички, които са жители на тази страна, без изключение.

Освен това, държавата редовно отделя средства за борба срещу замърсяването на околната среда.

Тук се смята, че проблемите с екологията са главната причина за възникването на болести при хората.

Историята на храма на снега, който е разположен в американската научна станция на САЩ на остров Роса, е много тъжна.
Независимо от факта, че храмът е построен през 1956 г. и се намира в лед и сняг, той е изгорен до основи два пъти.
За първи път сградата се запалила през 1978 г. от повреда в отоплителната система.
Възстановен отново, храмът е опожарен след тежка буря, след което няколко години е бил в руини.
След втория пожар, храмът е възстановен отново, украсен е бил с витражи и антарктически пейзажи.
През зимата на станцията работят около 200 души, а през лятото броя на посетителите достига до 1000.
Тъй като храма е некофесионален, тук идват последователи на всички религии, а отец Майкъл Смит извършва даже будистки и бахайски обряди.