На герба, на флага и другите символи на испанския град Севиля може да се види неговия девиз като ребус – NO8DO.
В действителност, в средата на девиза не се намира осмица, а чиле за вълна, което на испански се нарича madeja.
В резултат се получава фразата: «No madeja do», което звучи като «No me ha dejado» и означава „Не ме оставяй“.
Според легендата тези думи са казани към града през 13 век от крал Алфонсо Мъдрия, след като неговият син се опитал да разбунтува хората и да вземе властта в свои ръце. Но севилци останали верни на краля си.

Последните топли дни пръскаха щедро лъчите си. Само вечерите намекваха за приближаващата зима. Пейката отново бе приютила жените, решили малко да отдъхнат от трудното си ежедневие. Малко разговорка, малко клюки, споделяне на болка и търсене на изход, програмата на това спонтанно събрание варираше според случая.
Днес не бе по-различно. Едра яка жена коментираше настървено:
– Чухте ли Варна била първа по раждаемост? Та ние по-малък град ли сме? Ще учредя организация за увеличаване на раждаемостта.
Слаба жена с добре подредени боядисани коси, махна с ръка и се засмя:
– Какво да не земеш да раждаш?
Въпросът имаше основание. „Учредителката“ бе преминала отдавна годините за раждане. Сняг покриваше косите й, но лицето й бе гладко и ако не бяха побелелите й коси, трудно ще можеш да определиш възрастта й.
Тя се наежи и продължи войнствено:
– Днес младото поколение не иска да създава семейства, а ако го създаде не искат да правят деца, за да не си нарушат спокойствието. Ако трябва ще родя.
Групата започна да се смее и бурно да коментира последната реплика.
– Жени с това шега не бива. Сара роди на деветдесет години, въпреки че бе престанало обикновеното й при жените, – каза дребна женица, цялата облечена в черно с тъмна кърпа на главата.
– Коя е пък тая? Да не са я изкуствено оплождали?, – засмя се млада жена около 40-те.
Жената скри под забрадката си падналите кичури побеляла коса и продължи спокойно. Мелодичният й глас усмири жените и те заслушаха разказа й.
– Бог бе обещал на Аврам, че ще има син. Бяха минали много години, той приближаваше 100-те, а на жена му отдавана бе престанало обикновеното при жените. Веднъж у Аврам дойдоха трима пътника. Той ги посрещна приветливо, нареди на жена си да приготви най-доброто. Когато гостите се нахраниха, един от тях каза:
– Догодина по-това време ще имаш син.
Аврам се смая и си каза: „Как ще стане това, като аз съм вече стар, а жена ми не може вече да ражда“? Жена му която шеташе в другата част от дома им, дочу репликата на госта и се засмя. Гостът каза на Сара:
– Ти се засмя, – въпреки че жената се опитваше да отрече, той продължи, – След година ще родиш син и ще го наречеш Исак, което означава смях.
И наистина на следващата година се родил Исак, нищо че баща му бил стар, а майка бе на години, когато вече жените не могат да раждат.
– Бабини деветини, попски приказки, – сви вежди една от жените, която се имаше за много знаеща.
– За Бог няма нищо невъзможно, – отвърна възрастната жена.
Тя се надигна от пейката и си тръгна.
Жените смутени и смаяни я проследиха с поглед и дълго след това нищо не можеха да кажат.

През 2000 г. мексиканската жителка на едно село Инес Рамирес, без да притежава медицинско образование, е направила на себе си цезарово сечение и е родила здраво дете.
Когато започнали контракциите, мъжът й бил пиян. Най-близката акушерка била на 50 километра от селото, в което имало само един телефон, който не бил близко до дома на родилката.
След 12 часа болки Инес пила алкохол за анестезия и направила разрез в корема с кухненския нож. Извадила бебето и отрязала пъпната връв с ножица.
Едва след това изпратила другият си син за помощ. Заедно с новороденото тя била откарана в болницата.

Един човек изгубил сина си. Дошъл негов познат и един равин да го посетят. Равинът видял как страда бащата и се разсмял. Опечаленият мъж го попитал:
– Защо се смееш?
Той отговорил:
– Ние се уповаваме на Небесния господар, че отново ще видиш сина си в идния свят.
А другият му отговорил:
– Нима този човек не страда достатъчно, че и ти идваш да му умножаваш мъката? Могат ли да се слепят парчетата от разтрошена делва?
Равинът казал:
– Пръстеният съд е наченат във вода и в огън е завършен, стъкления съд е започнат в огън и в огън е завършен. Ако първият се счупи може ли да бъде поправен? Ами вторият ако се счупи и той ли не може да бъде поправен?
Другият казал:
– Стъклото може да се поправи, защото се издухва.
Тогава равинът казал:
– Ушите ти нека чуят какво казват устата ти. Ако нещо направено от ръката на човек, може да бъде възстановено, колко повече е така за направеното от Всевишния.

Синът на Никита Хрушчов си спомня, че баща му имал две чаши.
Едната била висока, тясна, 25 грама, а другата изглеждала огромна и солидна. Той често се хвалел със втората.
Вътре била запълнена със стъкло, а за течността оставали няколко милиметра на повърхността. От далеч чашата изглеждала напълнен до края.
Тази чаша му била подарък от жената на американския посланик Джейн Томсън. Тази чаша била доста удобна, когато често се налагало да се вдигат тостове.
Такава чаша наистина съществува и е много удобна за по-големи гуляи.