Свещеник посетил една църква в провинцията. Той започнал проповедта си с вълнуващо напомняне:

– Всички от тази църква ще умрат….

Когато се огледал, забелязал, че мъж, който седял отпред се усмихвал.

– Какво ви е толкова забавно? – попитал свещеникът.

– Аз не съм от тази църква, – казал мъжът. – Дойдох да видя само сестра си през почивката.

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“

Никой не би си помислил, че това може да стане с 14-годишната девойка Ерией Дохърти в Лос Анджелис. Тя починала при вдишване от препарат за почистване на клавиатурата на компютър.
Сестрата на Ерией  я намерила мъртва в леглото със стиснат нос и буркан със сгъстен въздух към устата. Това била голяма трагедия за семейството. Бащата разказва за този случай, като се надява, че смъртта на дъщеря му ще бъде предупреждение за другите родители.
Ерией Дохърти е вторият тинейджър в Калифорния, който почива този месец от злоупотреба с химикали за домакинство.
Преди това 12-годишната Кристал Салцидо от Викторвиле е починала при вдишване на фреон от климатика в дома си.
Както показва анализът на тези случаи, за да почувстват екстаз, учениците миришат опасни химични вещества. Тази необезопасена „игра“ е популярна сред тях.

Това се е случило на 14 май 1939 година в Перу. Тогава е фиксирано раждането на най-малката представителка на жените.
Тя се казва Лина Медина. Родена е на 27 септември 1933 г. При раждането тя е била на 5 години, 7 медеца и 21 дни.
Родителите на Лина я докарали в болницата, защото имала голямо образование в коремната област. След прегледа било установено, че момиченцето е в 7-мия месец от бременността си.
Закаралия в столицата на Перу, за да се потвърди диагнозата. Там я оперирали.
На 14 май 1939 г. Лина Медина родила чрез цезарово сечение момче с тегло с 2,7 кг. Детето е наречено на опериращия лекар Херардо.
Лина никога не е давала подробности около зачатието. Така бащата на бебето останал неизвестен.
Възпитали Херардо като брат на Лина. За това, че Лина е негова майка, а не сестра той научава малко преди смъртта си. Бил е на 40 години.
Открити са само две снимки документиращи този факт.

Ноща обви с мрака си отиващия си ден. Наметна тъмната си перелина с безброй звезди и се заслуша във войствената песен на вяръра. Силует на жена се открояваше в неосетената стаяя. Седеше, подпряла глава върху масата.Мислите й галопираха и я връщаха назад във времето. Ето я с косици от злато разсипващи се върхи крехките й рамене. Топлите кафяфи очи сияеха…
Изведнъж се разнесе звън. Тя отново е в стаята. От мобилният й телефон  се разнасяше позната музика. Погледна дисплея и се засмя: „Сетил се е“.
Натисн бутона и спокойно каза:
– Да.
От телефона се разнесе дрезгав глас придружен с лека кашлица:
– А, май някой се е родил днес?
– Така ли? – поде шегата тя.
– Нали знаеш, аз съм стар човек и често забравям, но днес звънна сестра ти… Та честит рожден ден. Пожелавам, ти, здраве, щастие и сбъдване на мечтите.
– Татко, нали знаеш, че сбъдването на мечтите правят човека щастлив? – подкачи го тя.
– То щастието е относително нещо, но преди всичко бъди здрава. – Въздъхна и продължи. – Помня онази сутрин, когато ми съобщиха, че си се родила.
– Зарадва ли се тогава? – прекъсна го бързо тя.
– Нали знаеш, ние мъжете обикновено искаме момчета….. но сега се радвам, че си жива и здрава, – в гласа му се долови лека тъга.
– Благодаря ти! Ти винаги си бил добър към мен и вечно си ми помагал, – сълзите напираха в очите й
Нощта стана по-ведра, изпълни се с любов и нежност.