Когато родителите отсъстваха, всичко оставяха на сина си. Та нали той беше по-големия. Неговото любимо занимание беше да се разпорежда в кухнята. Сам можеше да приготвя десерти, а понякога правеше и експерименти, които бяха доста сполучливи на вкус. Това бяха доста добри постижения за уменията на един младеж.

Веднъж той реши да се пошегува със сестра си и й предложи да изяде една лъжичка ванилия на прах.

Тя знаеше, че ванилията се използва при приготвянето на всички онези неща, които страшно много обичаше.

Той й даде първо да помирише. Миризмата й хареса.

Всичко в нея казваше: „Да“, докато я погълна…….горчивият вкус едва не я събори. Тя дълго плю и пи много вода, но натрапчивият вкус още дълго време стоеше в устата й. ……А изглеждаше толкова привлекателно, ароматно и разумно.

Така много неща са хитро прикрити и замаскирани, че на пръв поглед ни изглеждат разумни и с нищо не заплашващи. Трудно бихме ги забелязали, но последствията горчат и причиняват много болка и мъка.

Свекървата се готвела да отиде на гости при сестра си. Щяла да отсъства доста дълго време. Преди да тръгне извикала снаха си и й казала:
– Ето ти плат, докато се върна да ми ушиеш една риза.
След два месеца свекървата се върнала в къщи. Тя извикала  снаха си и я попитала:
– Уши ли ми ризата? Донеси ми я, да я облека!
– Вече я завършвам, – казала снахата, – останаха ми само подгъва, ръкавите, яката и гърба.
Може би свекървата се е прибрала много рано, иначе всичко щеше да бъде готово.

Те бяха брат и сестра. Много се уважаваха и във всичко си помагаха.
Веднъж сестрата остави брат си да й наглежда апартамента, докато тя е в командировка.
През време на отсъствието ѝ, братът реши да устрои шега на сестра си.
Той направи на хладилникът допълнителна функция. Когато се отваря вратата му от шест часа сутринта до осем часа вечерта, от него се разнася приятен женски глас:
– Достатъчно си яла, краво!
Последствията не закъснели. За два месеца сестрата загуби шест килограма.

Свещеник посетил една църква в провинцията. Той започнал проповедта си с вълнуващо напомняне:

– Всички от тази църква ще умрат….

Когато се огледал, забелязал, че мъж, който седял отпред се усмихвал.

– Какво ви е толкова забавно? – попитал свещеникът.

– Аз не съм от тази църква, – казал мъжът. – Дойдох да видя само сестра си през почивката.

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“