Разговорите бяха замрели в стаята. Точно тогава поднесоха чая. На Кремена и направи силно впечатление сервиза. Беше направен от бял порцелан и имаше хармонични форми, които бяха съобразени с функциите на отделните части. По него нямаше излишни украшения и рисунки.

– От къде имате този сервиз? – попита Кремена.

– Той е подарък от господин Кочев, – обясни домакинята. – За моделът си е получил награда на доста популярен конкурс у нас.

– Сега се сетих къде съм виждала този сервиз, – обади се Зоя. – На някаква доста нашумяла изложба. Само че името на автора май беше друго. Започваше с Д ….. Името не запомних, но сервизът ми направи силно впечатление.

– Дамар, – помогна ѝ господин Кочев, като се усмихна притеснено. – Това е псевдонимът ми.

– Защо сте използвали псевдоним? – попита изненадано Кремена. – Не харесвате ли собственото си име? Според мен е глупаво човек да използва фалшиво име, все едно иска да скрие нещо.

– Глупости, – намеси се компетентно домакинята. – Почти всички хора на изкуството използват псевдоними.

На Мартин му бе дотегнал този разговор и реши да смени темата:

– Господин Кочев, чух, че искате да организирате изложба, на която да се представят всички постижение не само в техниката, но в други насоки.

– Да, – кимна Кочев самоуверено.

– Не се ли страхувате от организацията на такова мероприятие? – попита Зоя. – Как ще прецените, кое трябва да се покаже и кое не?

– Знаете ли, – започна малко неуверено Кочев, – когато човек мечтае, той намира път, колкото и труден да е той, за да осъществи мечтата си. За награда той вижда нещата преди другите хора. Това може да ви се стори и като наказание, всичко зависи от гледната точка.

– Искате да кажете, че идеята не ви е спечелила само приятели? – попита съчувствено Кремена.

– Много точно го формулирахте – и Кочев дари Кремена с усмивка. – Но аз не се оплаквам. Понякога и приятелството е първата стъпка към враждебността.

Кремена избухна в смях. Досега не бе срещала толкова очарователен и остроумен събеседник. Тя намираше, че идеите му са доста оригинални.

– Винаги ли търсите и намирате път за мечтите си, по толкова труден начин? – попита, вече съвсем сериозна, Кремена.

– Боя се, че съм се родил с тази болест, – каза Кочев.

Срещата тази вечер бе към края си. Гостите се надигнаха и се насочиха към вратата. Но в сърцето на Кремена се бе появило нещо ново, тя разбираше, че това няма да бъде единствената ѝ среща с господин Кочев……

Той не се купува като автомобил, за него не се взема кредит.
На него не му трябва бензин. Не използва услугите на скъпите автомобилни сервизи.
Не е застрахован с „гражданска отговорност“.
За него не се плаща за паркиране.
С него не можеш да напълнееш. Когато го караш, се чувстваш по-здрав.
Здравите хора не са нужни на икономиката. Те не купуват лекарства. Не ходят на лекар.
Не увеличават брутния вътрешен продукт.

Известната дизайнерка Тина Тсанг разработила чаен сервиз за лондонско дизайнерско бренди.
Тази колекция има редица особености. Например дръжките на чайния сервиз са два кокетливи стърчащи женски крака.
Колекцията включва чайник, каничка за мляко, чаши, захарница във вид на вана. На някои от тях има надписи, покана да бъдат използвани.
Тина Тсанг създава продукти, които имат характер, те са пълни с остроумие и съблазнителни качества.
Вие непременно ще пожелаете да получите тази неустоима очарователна работа. Целта на колекцията е да превърне традиционния ритуал за следобеден чай във весело и кокетно нещо.

Чашите обикновено имат различен размер, в зависимост от това колко течност поемат.

Дизайнерът Мерлин е създал необикновенно тясна чаша. От едната страна изглежда като обикновенна чаша, а от другата като висок стълб порцелан.

Но това е съвсем обикновена чаша в която се налива чай, млако, кафе, вода…. Към нея е направена тясна чинийка. Сега дизайнера работи над другите части на сервиза.

Но каква е ползата от такава чаша?

Първо тя е оригинална и второ горещата течност в нея се охлажда много по-бързо, отколкото в класическата чаша.