Голяма част от съвременните микрочипове, при достатъчно малък пробив, излизат от строя. За това експерти от Калифорнийския технологичен институт решили да дадат на микросхемите някакво подобие на имунитет, така че те да могат да се възтановяват при поредния пробив.
Учените са се опитвали да решат задачата с помощта на микроскопични сензори, които да следят за температурата на микросхемата, силата на тока, напрежението и мощността. Получената информация отива в микропроцесор, който анализира състоянието на чипа и при необходимост го регулира.
На миниатюрен усилвател, която се превръща в експериментален чип са инсталирани над 100 хиляди микроскопични транзистори, някои от които са резервни. В случай, че някой от транзисторите откаже да работи,  централния процесор  преразпределя задачите на резервните транзистори.
При настоящото проучване учените са изследвали 20 микросхеми. Освен това регенериращата система консумира много по-малко енергия и ефективност й е много по-висока.
Самовъзтановяващите се чипове в бъдеще, могат да се използват за почти всяка електроника – от мобилни телефони до сензори и радари. В идеалния случай, тези чипове ще бъдат защитени от токови удари и прегряване, както и физически щети.

Въпреки, че учените са направили големи крачки в създаването на изкуствени роботизирани протези за хората, днес тези разработки са далеч от перфектните. Причината е, че повечето изкуствени имплантанти не са съвместими с живите тъкани на тялото. Освен това, имплантирани сензори са в състояние да поддържа едновременно само няколко сигнала. За да може една робопротеза да извърши просто човешко движение или завъртане до сега е било доста сложна задача.
Но сега протезата може да бъде наистина перфектна. В това са убедени сътрудниците на агенция за изследвания на отбраната DARPA. Група учени са успели да създадат уникален електронен интерфейс, способни да свърже протезата, чрез лазерно лъчение, с оптична система от кабели. Според разработчиците на последните видове изкуствени крайници, при създаването на който се използва тази технология, на човека ще се осигурят  по-плавни и естествени движения.
Срока на експлоатация на такова устройство е много по-голям, а проблемите относно отхвърлянето на интерфейсните елементи от организма могат да бъдат напълно забравени. Този проект е стартирал през 2005 г., след като изследователите са открили, че нервните клетки могат да комуникират с помощта на инфрачервено излъчване. DARPA е отделила повече от 5,5 милиона щатски долара, само за една година, за да се създаде робопротеза с използване на инфрачервени лазери.
До момента учените са успели да създадат напълно уникален нов микропревключвател. Той представлява мека желеобразна сфера, чийто диаметър е няколко стотин микрона с тънак проводник от оптично влакно. Структурата на този сензор, за разлика от остарелите металически и други по състав сензори, го прави практически съвместим с тъканите на организма. Безжичният оптичен канал позволява да се прехвърлят по-големи количества информация. В същото време, нейната обработка е толкова бърза, че в допълнение към сканирането на сигналите в мозъка, се активира и обратната връзка, която се явява работа на отделните неврони. Това позволява на човек да усеща допира до гореща повърхност. Така се добива максимална точност на естествените движения при манипулиране на предметите, които могат  и да не бъдат в полето на зрението.
Според инженерите на DARPA, робопротезата от новото поколение ще бъде сваляща крайник, с набор от оптични кабели, които ще се прикрепят към нервните окончания на човека. Масовото производство на тези устройства ще се очакват не по-рано от 2020г. Сега, американските експерти са ангажирани с дообработване на датчици, способни да четат  свръхслаби сигнали от единичен активен нерв, което ще направи изкуствен крайник подвижен и чувствителен, както и живият.

Изследователи от Технологичния институт в Джорджия са разработили евтин безжичен сензор, който открива наличието на взривни вещества.

Сензорът, състояща се от въглеродни нанотръбички, се отпечатва върху хартия или друг подобен материал чрез мастилено-струен печат.

Използващите се сензори днес са доста скъпи. Те консумират много енергия и изискват човешка намеса. Нямат вградена антена.

Създаденият от учените сензор е в състояние да улови дори малка концентрация на амоняк.

Има хора, които обичат да барабанят по околните предмети. Може би за тях ще бъде интересно пускането на синтезатор за ударни инструменти.

На новото устройство има записани стотици композиции.

Благодарение на специален сензор, който може да се прикрепва към различни предмети, подобно на голяма щипка и система от високоговорители може да се извлича мелодия, барабанейки по различни предмети.

Така всяка повърхност към, която можете да прикрепите синтезатора се превръща в ударен инструмент.

На потребителите се предлага широк спектър от ефекти, позволяващи да се разнообрази музиката, придавайки й различна емоционална окраска.

На синтезатора са записани множество готови ритми, които могат да служат за основа на бъдещи произведения.

Новото устройство може да работи на батерии с продължителност четири часа, за включване директно в мрежата е предвиден съответен накрайник.