Плодът киви бил получен в началото на 20 век от новозеландския градинар Александър Елисън от китайската  дървовидна лиана Актинидия. Той оправдал всички надежди на своя създател и днес този плод помага на хората в борбата им с много болести.
Първото название на този плод е „китайско цариградско грозде“, но когато новозеландците решили да експортират киви в САЩ,,  това название не било приемливо, заради бушуващата Студена война и високите данъци върху плода. Находчивите търговци решили да го преименуват на „киви“.
Днес киви се отглежда в Нова Зеландия, Франция, Италия, САЩ, Чили, Китай и други страни с топъл климат. Дори се експериментира отглеждането на киви в Кавказ.
Узрелите плодове от киви имат овална форма. Покрити са от кафява кожица с фин пух. Месото на плода е ярко смарагдово с множество черни семенца, които заобикалят светло-зелена сърцевина. Плодът от киви тежи 100 грама, а миризмата му е комплект от аромати на ягода, лимон и банан. Неузрелите плодове са твърди на пипане и узряват в течение на няколко дни.
Киви се използва при лечението на стомаха и червата, както и да снижава нервната възбудимост. Съдържа много калий, за това го препоръчват при лечение на тромбози, хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.
Плодът от киви нормализира работата на стомаха, отслабва симптомите на недостиг на йод, има антиоксидантно и антимикробно действие. В допълнение този плод има антитуморни свойства, подобрява усвояването на протеините, допринася за бързото възстановяване на физическите сили и повишава работоспособността.
Киви опъва, овлажнява и подмладява кожата, възтановява тонуса и еластичността ѝ, почиства порите и изглажда бръчките. За това се използва за приготвяне на кремове в козметиката.
Доказано е, че ако се яде по 3 киви на ден, след 4 седмици холестерола в кръвта ви ще намалее с 15%, а вероятността за образуване на кръвни съсиреци намалява с 18%.

В началото нямаше дерета, само една широка степ. Веднъж разхождайки се по обширните си поляни, покрити с трева, господарят попита:
– Къде са цветята ти?
А степта отговори:
– Нямам семена.
Тогава той заповяда на птиците да донесат семена от различни растения и ги разсипа щедро, нагоре и надолу. Скоро в степта цъфнаха лалета, рози и много други цветя в синьо, жълто и червено. Господарят хареса промяната, но неговите любими цветя ги нямаше:
– Къде е моя ароматен жасмин, сладките теменужки, папратите и цъфтящи храсти?
Той отново си поговори с птичките и те донесоха още различни семена и ги разнесоха из степта. Когато господарят отново дойде, не намери своите любими цветя и каза:
– Къде са цветята, които най-много обичам, тези които са ми по-скъпи от другите?
А степта тъжно отговори:
– О, господарю, не можах да ги запазя. Суровият степен вятър бушуваше.  Слънцето безжалостно гореше гръдта ми. А цветята избледняваха, умираха и изчезваха.
Тогава господарят заговори с мълнията. Внезапен удар разсече гърдите на степта достигайки до нейното сърце. Степта затрепери и застена от болка. Много дни тя плака над зейналата черна рана в нея.
Реката изливаше водите си в цепнатината. Вълните занасяха в дълбините ѝ чернозем. Отново прелетяха птички със семената и ги разсипаха върху образувалата се пукнатина.
И след дълго време суровите скали се покриха с мек мъх и пълзящи растения, а по ъглите зелени гирлянди украсиха прикритите места. Голям бряст с къдрава корона издигна главата си към слънцето. В подножието растяха кедри и брези. Навсякъде нацъфтяха ароматни теменужки, глухарчета и папрати.
Дерето се превърна в чудна градина, където господарят се разхождаше с удоволствие.

Антарктида е известна като място, където има голям брой пингвини. Но напоследък учените са открили нов вид миниатюрни организми тясно свързани с насекомите – мъх. Сега специалистите се опасяват, че поради глобалното затопляне, ще се създадат благоприятни условия за поява на плъхове и мишки.

В тази ситуация са виновни самите хора. Приблизително 40 000 души посещават Антарктида всяка година предимно като туристи. През летния период тук живеят около 4000 учени.

Дрехите на всеки посетител съдържат семена, спори или яйца на насекоми. Най-много пострадал район от плъхове и мишки се оказал остров Macquarie. На други места в Антарктида е намерена трева например, под японските изследователски хижи. Големи тревни площи били открити близо до руската станция, а голямо разнообразие от гъби са установени край австралийската станция.

Хората се опитват да вземат всички мерки, за да се спре разпространението на тези организми и подобни същества, но броят на хората, които пристигат в Антарктика расте. Ръководителят на норвежката изследователска станция съобщава, че в Антарктида е забранено да се внасят живи същества, дори цветя в пластмасови саксии.

През последните няколко години в Антарктида са открити четири вида акари, както и някои видове лишеи, която растат по скалите. Разпространители на плъхове и всякакви видове гризачи са корабите и плавателните съдове.

Така че всяко движение трябва да бъдат проектирано по такъв начин, че да се предотврати проникването на нежелателни „преселници“.

Учените твърдят, че височината на родителското дърво оказва голямо влияние върху по нататъшното пътешествие на семената, дори много повече от техния размер и тегло.
За да изпратят семената си по-далеч и да се установят на ново място, растенията използват въздуха, водата и животните. Семената плават по теченията, движат се в поток от въздух или се задържат за козината на някой бозайник.
Очевидно е, че колкото е по-малко и по-леко семето, толкова е по-голяма вероятността, то да падне на земята, да потъне, да падне от козината на животното много преди да настъпи времето за това.
Изводите са направени въз основа на анализа на 380 видове растения, като се е изследвало разстоянието, от родителското дърво до новото място на засаждане.
Оказало се, че колкото са по-високи растенията, толкова по-голямо разстояние са преодолели семената му, независимо от вида си и начина на пренасянето си.
По-високите дървета получават повече слънчева светлина и внасят в семената си повече хранителни вещества. А това помага на семената да намалят „смъртността“ си, да понесат предстоящето пътешествие и да достигнат ново място.
За сега учените не могат да обяснят откритата закономерност.

Животинският свят в Нова Зеландия удивлява с разнообразието от безкрилите си насекоми. Особено интересно е гигантското насекомо Deinacrida heteracantha. То се смята за най-тежкото насекомо в света.
Рекордът принадлежи на самка, чиято дължина  достига 10 сантиметра, а теглото й 71 грама, но това се отнася за бременна самка.
Обикновено този вид насекоми тежат около 20-39 грама.
На какво се дължат големите размери на тези насекоми? Те са „живи изкопаеми“. Навярно имат много древен произход, Те са били в района на Нова Зеландия още преди да стане изолиран архипелаг.
Практически всички са безкрили. Външно те приличат на голям кафяв скакалец, но задните им крака са уголемени и покрити с огромни шипове. Когато се защитава, насекомото ги изнасят отпред и се опитва да нарани противника си.
Това насекомо добре се адаптира към всяка среда, независимо дали това е гора, поле, пещера, земя или горски парк. Те водят нощен живот. Повечето от тях са хищници, но някои от тях се хранят с лишеи, листа, цветя и плодове.
Тези насекоми допринасят значително за развитието на флората на Нова Зеландия, като участват активно в разпространението на семена от местни растения, които отделят след ядене на плодовете им.
Половата им зрялост настъпва на шест месеца. Женската снася веднъж около 200-300 яйца, а след това умира.
Днес значително е намалял броя на тези насекоми. Основната причина са бозайниците и гризачите доведени тук на острова от човека.