Един мъдрец минавал през едно село. Хората го познавали и започнали да го обиждат и ругаят. Той застанал, изслушал ги внимателно и накрая казал:
– Благодаря ви, че ме посрещнахте, но сега много бързам. Още днес трябва да отида до съседното село. Простете ми, че днес не мога да ви отделя достатъчно внимание, но на връщане ще побеседвам с вас. А сега ме извинете.
Селяните не могли да повярват на ушите си. Някой от тях извикал:
– Да не си оглушал? Ние те оскърбявахме и ругаехме, а ти не реагираш!
Мъдрецът казал:
– Вие искате да чуете този отговор за оскърбленията, с който сте привикнали, но няма да го получите. Закъсняхте. Трябваше да ме срещнете преди десет години, когато бих ви отговорил така, че да останете доволни. През тези десет години, аз се научих да не се поддавам на провокации. Вашите оскърбления са добри, но те не могат да ме засегнат. Хвърлете горящ факел към вода и той ще гори до тогава, докато не докосне водата. Вашите оскърбления са огън, но аз станах река за тях и те не могат да ме обгорят.

В края на 17 и началото на 18 век японският управител Токува Цунайоси влязъл в историята с прозвището „Кучешкият шугун“.
Той е издал закон за защита на животните. Най-рания известен закон от такъв род. Забранил под страх от смъртно наказание да се убиват кучета и котки, и да се претоварват конете.
Към бездомните кучета, трябвало да се обръщат ласкаво „Ваше превъзходителство куче“. Тези, които не се подчинявали били подлагани на телесни наказания.
В столицата Едо били построени няколко приюта за размножаващи се кучета, където животните били по-добре хранени от селяните.
Тези мерки заедно с финансовата криза предизвикали недоволството на населението.
След смъртта на Цунайоси, неговия наследник веднага отменил този закон.

Всяка седмица в света се появяват милион нови граждани. След 20 години, градската част на планетата ще стане колкото три Франции. Повече от половината от населението в света живее в градските райони. Най-малко един милиард ще бъдат на брой селяните.
Повече от 70% на емисиите от въглероден диоксид се изхвърлят в градовете. През 1990 г. те възлизаха на 15 милиарда тона през 2010 г. – 25 млрд., а през 2030 г. ще достигна 36,5 милиарда.
Преди сто години, мегаполиси са били само двадесет, а днес те са около 450. Само в десет от тях живеят повече от 10 милиона човека.
Повечето градове в света не са проектирани за такова увеличение. В много случаи, водоснабдяването, канализацията, транспорта и другите системи едва се справят вече. От една страна, светът не може да си позволи да се откаже от урбанизация. От друга страна, като цяло печели западен тип на урбанизация с интензивно усвояване на средства, независимо от необходимостта да се адаптират към местните климатични условия. Северноамериканската култура на предградията със своите коли се е превърна в глобална.
Задръстванията по пътищата се очакват да струва на световната икономика  1-3% от БВП. Само Ню Йорк губи около 4 милиарда долара на година, поради ниската производителност на труда.
Учените призоваха да се решат проблемите с подобряване на градското планиране, по-ефективен мониторинг на здравеопазването, въвеждането на такси за използването на претоварените пътища, създаване на „умни“ електрически мрежи и разпространение на богата растителността. В голените градове трябва да се заемат с водоснабдяването, канализацията, обработка на отпадъчните води и почистване на градските реки.
Хората ще се чувстват по-добре и ще работят по-добре.
Като пример за останалите е, исландския Рейкявик, където живее малко над 100 хиляди. души, но са задоволени всичките им нужди чрез геотермална и водна енергия. Съществува и канадския Ванкувър  с население 600 хиляди души, където 90% от енергийните нужди идва от възобновяеми източници: вятърна, слънчева, на приливите и отливите енергия. В допълнение градът има 100-годишен план за устойчиво развитие.