В наше време щастието и свободата се асоциират с богатството. Така много хора смятат, че богатството им осигурява свобода и щастие.
Близо до малко селце дошъл малък керван. Той бил на един богат търговец. Виждайки един мъдрец седящ под дърво, собственикът на кервана приближил стареца. Завързал се разговор. Търговецът говорил за щастието, свободата и възможностите, които му давали неговото богатство. Той намеквал, че е по-добре да владееш богатства, отколкото мъдрост.
Тогава мъдрецът му казал:
– И без това ще нощуваш край нашето селце, ела да ти покажа нашата малка река, да се разходим в гората, из планината и ще си поговорим. Тук има прекрасни места.
– Не мога да оставя кервана си и да ида на разходка, моите слуги могат да откраднат нещо. Аз трябва да бъда наблизо, за да не разграбят богатството ми.
Мъдрерцът с разбиране кимнал с глава и казал:
– Тогава те каня в моята скромна хижа. През нощта е студено и духа силен вятър, а аз имам печка. Ще бъдеш на топло и сухо. Ще се наспиш добре.
Търговецът възразил:
– Не, трудно ще мога да заспя, тъй като ще се безпокоя за моето богатство. Могат да нападнат разбойници, а оръжие имам само аз. Така че ще остана, за да охранявам богатството си.
Тогава мъдрецът казал:
– Ти имаш камили, слуги и много скъп товар. Ти казваш, че владееш всичко това, че си свободен и щастлив. Но погледни, ти не можеш да оставиш кервана си даже за един час, тъй като си силно привързан към богатството си. Къде е свободата ти? През нощта не можеш да заспиш, защото се страхуваш от разбойници. Къде е щастието ти? Ти мислиш, че богатството ти дава свобода и щастие, но то те връзва и ти внушава страх. Не ти владееш богатството, а то те притежава.
Замислил се търговецът и се съгласил:
– В това ти си прав. Но в каво се състои твоята свобода?
Мъдрецът казал:
– Аз нямам материално богатство, освен тези дрехи, старата къща, торбата с брашното и приборите за готвене. Тези неща не ме правят щастлив. За това аз мога да ходя цял ден в гората и по планината, да се къпя в реката, без да се страхувам, че мога да изгубя това, което имам. Това е моята свобода.
– Но ти съвсем не изглеждаш нещастен, – отбелязал търговецът. – В какво се състои твоето щастие?
– Моето щастие се състои в разбирането, че това не е моя дом, не е моята храна, не са моите дрехи и това не е моето тяло. Всичко това ми дава Бог. За това не съм привързан към тези неша. Аз не бих ги загубил, защото не съм истинския им собственик. Защо да се притеснявам за всичко това? Ще дойде време и Бог ще прибере всичко, което ми е дал. Това може да стане всеки момент. За това съм благодарен на Бога за всяка минута от моя живот. Това е моето щастие. Благодаря на Бога, че не ми е дал повече, защото щях да стана алчен и зависим от преходни неща. Щях да да бъда горд и завистлив. Щях да нося оръжие и нощем нямаше да мога да спя, очаквайки нападение. Постоянно щях да следя за богатството си и щях да живея с илюзията, че богатството ми дава свобода и щастие. Това щеше да ме отдели от истинската ми природа и да загубя себе си.
Търговецът се намръщил и дълго мълчал.
– Усещам, че в думите ти има истина, – накрая казал той, – но как да достигна такова дълбоко разбиране? Как да се избавя от желанието да имам богатство? Как да се откажа от желанията си за скъпи удоволствия и материални възможности? Как мога да достигна твоята мъдрост и да стана свободен и щастлив?
– Ако не ти достига това, което ти казах, животът ще те научи на всичко останало, чрез твоя собствен опит.

Остров Енваитенет има лоша слава. Той се смята за един от най-необяснимите аномални зони на Земята.
Неговата площ е неустановена, защото в някои случаи се измерва до няколко метра, а в други до десетки километра.
Загадъчната област може да поглъща околните острови и дори хора. Самото име говори само за себе си, в превод означава „безвъзвратен“.
Изглежда в миналото древни народи са се сблъсквали с този остров и са ставали негови жертви. Човешки крак не е стъпвал отдавна тук. Хората са предпочели да напуснат острова и да се премести на по-спокойно място.
Първите слухове за загадъчния остров се разпространяват от началото на 1935 г. Тогава двама етнографи отишли там, за да изследват района, но повече не се върнали.
Специални служби ги търсели, но нямало никакъв резултат. Това била едва първата история. След това произшествие на острова са ставал много загадъчни истории. Страното е, че загивали и тези, които отивали да търсят изчезналите.
Минали няколко години, тази история била позабравена и няколко семейства от племето елмоло решили да се заселят на острова. Известно време животът им течал нормално. Построили си малко селце, често идвали при тях роднини, които живеели на брега, разменяли риба за хляб и мляко… Но веднъж близки на заселниците, които решили да посетят своите роднини на острова, намерили изоставено селото, загаснали огнища и гниеща риба.
И отново въпросът къде са изчезнали десетки хора от този малък остров останал без отговор…
За това, което ставало на острова са изказани много версии. Някои смятат, че за всичко са виновни магьосници, които живеели тук. Така те се избавяли от нежеланите свидетели. Други смятат, че когато човек попадне на острова се превръща в голяма змия. Това предположение идва от факта, че на острова има много змии.
За някои формата на острова напомня на жена. Някои смятат, че тази дама поглъща мъже, а после в капана ѝ се оказват и техните семейства.
Нормални предположения за аномалиите на острова за сега няма и не се знае кога ще се появят в бъдеще.

Казват, че границата между небето и земята е соленото езеро Салар де Уюни. То се намира близо до малкото селце Niaoyouni, в югозападната част на Боливия, на височина 3650 метра над морското равнище.
Това е най-голямото солено езеро в света, което се простира от изток на запад на 250 километра и от север до юг на 100 километра.
Вътрешната част е покрита със слой от сол достигащ 2-8 метра дебелина. През дъждовния период езерото се покрива с тънък слой вода и се превръща в най-голямото огледало в света. Разхождайки се по него имаш чувството, че ходиш по облаците.