Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.

През 19 век сър Гербърт Окли единбурски професор по музика веднъж се оказал в едно село. Когато чул квиченето на едно прасе, той извикал:

– Сол диез!

Някой от компанията изтичал до пияното, за да провери верността на твърдението изказано от професора.

И наистина, оказало се, че звукът, който издало квичащото прасе бил сол диез.

В едно село през 1890 г. живяла бедна, но богобоязлива вдовица. Тя дължала на някого 20 гулдена. Срещу този дълг искали да конфискуват кравата, единствения източник на препитание  за вдовицата и децата й.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.

34 – годишният Фади Матаниус Мтах бил нападнат от ислямисти в района на християнското село Мармарита.
Петима въоръжени мъже убили сирийски християнин, след като видели, че той носи кръст на врата си.
Информацията за случилото се е предал свещеник от диоцеза на Хомс.
Двама християни 29-годишният Фирас Надер и 34-годишният Фади Матаниус Матах минавали с кола през село Хомс. Група от петима въоръжени ислямисти открили огън по колата. Когато въоръжените мъже приближили колата, видели на врата на Фади кръст и за това решили да го убият незабавно.
Фирас също получил рани. Ислямистите взели парите и документите, оставайки Фирас на земята ранен заедно с убития Фади, мислейки, че и той е мъртъв.
Фирас успял да избяга от мястото на произшествието и пеша отишъл в град Алмштаейх, от където бил изпратен в болницата в Тарту.
Група християни пренесла тялото на Фади в Мармариту, където местната християнска общност изразила възмущението си от случилото се.

Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.