Представете си едно отдалечено село. В него има само 3 стационарни телефона. По улиците няма никакви телефонни линии.
За съществуването на Интернет хорта слушат само по телевизията. Е, тук съвсем не е толкова диво. Пристигат списания и вестници, за които хората са се абонирали.
С появата на новият вид телефони надеждата, че и там ще проникне Интернет, вече укрепва.
Едно момче от трети калас даже написа писмо до Дядо Мраз да му подари Интернет.
Но какво ще стане с хората в това село?
Децата по-малко ще играят навън, рядко ще общуват по естествен начин. Лъчезарните им усмивки ще станат вяли и уморени.
Видеовръзката може да ти покаже познатото лице, дори ще видиш неговите движения, но не можеш да го потупаш по рамото за насърчение. А как ще го прегърнеш, ако това би го успокоило?
В съвремения свят трудно се живее без Интернет, дори само ако е прекъснат за няколко минути.
Вярно е, че Интернета е замислен, за да се облекчи живота на хората, но не станали този живот много по-сложен след появата на „световната мрежа“?

Защо фризьорката има по-голямо желание да постриже двама от село, отколкото един от града?

Не се опитвайте да налучкате или отгадаете отговора. Мислете логично!

Не е свързано нито с мястото, нито с удобството на фризорката. Цената , която плаща един клиент, независимо от мястото, е една и съща.

Е, ако и това не ви е подсказало…..!

Помислете още малко, преди да погледнете отговора.

Отговор: дохирп неовд.

В едно село пожар унищожил няколко двора. На следващата сутрин забелязали някаква тъмна купчинка оцеляла до оградата, приличаща на обгорена шапка.
Някой неволно докоснал купчинката и от нея избягали пиленца.
Квачката се опитал да запази пиленцата от огъня, но не осъзнавала опасността. Тя разпростряла крилете си над тях и изгоряла, но пиленцата останали живи.
Така и Исус Христос като „квачка прибира пиленцата си под крилете си“, за да ги защити от Божия гняв. Огън се излял върху Исус на Голготския кръст, но тези, които са се укрили под крилата Му, ще оцелеят.
Кръста на Христос олицетворява силата на Божия гняв към греха, но и безкрайната Божия любов към грешника. Неговата смърт е основа на надежда ни, обещанието за нашата победа.
Исус Христос дойде да спаси грешните хора. Той дойде, за да утоли гнева на Бога, да изкупи хората от Сатана, да триумфира над ада и смъртта. Пред него лежеше само един начин, чрез който можеше да направи това – пътя към Голгота.
Бог наистина ни обич. Голгота е отговорът на тази любов. Човек обича „по заслуги“, а Бог по „благодат“.

Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.

През 19 век сър Гербърт Окли единбурски професор по музика веднъж се оказал в едно село. Когато чул квиченето на едно прасе, той извикал:

– Сол диез!

Някой от компанията изтичал до пияното, за да провери верността на твърдението изказано от професора.

И наистина, оказало се, че звукът, който издало квичащото прасе бил сол диез.