Бил направен експеримент. Бълхи били поставени в стъклен буркан с капак. Първо те се опитали да излязат от буркана, но имало преграда, която ги отделяла от свободата. Бълхите скачали, скачали и накрая се успокоили. Така насекомите живели две седмици.
Експериментаторите махнали капака на буркана, но бълхите продължавали да се държат така, сякаш капака бил там. Те не могли да преминат бариерата, която съществувала в тяхното въображение.
Така се случва и с хората днес. Дали съществува преграда или не няма значение, тя е в главите им. Обществото още от детството ни диктува какво да правим и какво не. Тук не става дума за морални ценности, а за спъване на инициативата.
Когато човек е ограничен, той представа да мечтае. Много малко от хората се отърсват от подобни зависимости вследствие, на което творят и създават, организират свой бизнес и не се стряскат пред думата „невъзможно“.
За творческия гений на човека  няма граници и забрани.

Колкото и да не е за вярване, някой животни изминават големи разстояния, а после намират обратния път към дома си, въпреки хилядите километри. Не става въпрос само за кучета.
До 1952 г. директорът на едно училище Стейси Ууд живеел в щата Калифорния, След пенсионирането си се оттеглил във ферма в щата Оклахома, намираща се на 3000 километра от първоначалния му дом. Заминало цялото му семейство с изключение на котката Шугър, която била дадена на съседите.
Година по-късно домашната любимка се появила пред вратата на новата къща на семейството Ууд. Била изпосталяла и опърпана, както след дълго и отчаяно пътешествие.
Новопристигналото леко накуцващо животно се оказало Шугър, която била изчезнала от новите си стопани, няколко седмици след като старите напуснали Калифорния. В продължение на цяла година смелата котка прекосила Съединените щати, за да намери своето семейство.
И до ден днешен никой не може да разбере как точно се е случило всичко това.

Те били от щата Охайо. Родителите им били убити, когато били на няколко седмици. Близнаците били осиновени от различни семейства. От тук започва серията от невероятни съвпадения.
Двете приемни семейства без да се консултират и да знаят плановете си, кръстили момчетата с едно и също име Джеймс. Братята израснали без да знаят за съществуването на другия. И двамата получили юридическо образование. Били добри дърводелци и умеели доста добре да чертаят. Оженили се за жени с едно и също име – Линда. Всеки от тях имал син, когото кръстил Джеймс Алан.
По-късно и двамата се развели, оженили се повторно за жени с еднакво име Бети. Всеки от тях имал куче Той. Съвпаденията като че ли били безкрай.
На 40-годишна възраст те се срещнали и били впечатлени от факта, че през време на принудителното си отделяне, изживели един и същ живот два пъти.
Интересното е, че синовете им се оженили и имали също синове. Единият нарекли Богдан, а другия Василий, за да ги различават, защото те много си приличали. И тъй като живеели близко един до друг, често ги бъркали.