Бяха ни подгонили като глутница. Знаех, че ако се добера до нея ще се спасим. Тя беше дребна вещ, по-скоро приличаща на книга, от която струеше светлина.

Тичак като луда към искрящата книга. Когато стигнах почти до нея, някакъв лъч се стрелна от повътхността ѝ. Обхвана ме цялата. Започнах да се гърча, а в съзнанието ми идваха всички лоши неща, които бях направила. Заплаках, а усните ми шептяха: „Прости ми…..“ изреждах имената на всички, които бях огорчила и наранила.

Изведнъж ме обля силна светлина и в мен настъпи мир.

След мен дотича Влади. За секунди….. и с него се случи същото.

Нашата групата ни приближаваше, в очите им се четеше болка и страх. Те ни гледаха изумени. Изглеждахме им неестествено спокойни. Всеки, които застанеше в обсега на книгата, претърпяваше същата трансформация.

Тези, които ни гоненеха приближаваха. Чуваше се тътен. Всичко, до което се докоснеха се трошеше и смачкваше.

Продължихме пътя си. Пред нас се изпречи стъклена сграда приличаща на оранжерия. Стъкленият ѝ купол покриваше нещо полупрозрачно с неясна форма. Бързо намерих входа и се пъхнахме в нея. Видяхме стълби, по които бързо се изкачихме. Следваше коридор по който се понесохме напред.

Тези, които ни преследваха също влязоха в „оранжерията“. Не ги виждахме, но от грохота, с който се придвижваха ги усещахме.

Ето вече ни настигаха. Виждахме ясно първият. Той тичаше мощно и напористо.

Държах книгата и стоях обезсилена. Виждах следващия, който запотен наближаваше. Протегнах книгата напред и сноп лъчи излязоха от нея. Те се устремиха към първия, който вече ни достигаше. Изведнъж той зашочна да се гърчи и целия  да трепери. Викаше, но до нас думите му не достигаха. Изведнъж се успокои и ни се усмихна. Закрачи бодро към нас, но вече не изпитвахме страх от него.

Появи се следващият, гол до кръста, с пяна на устата. Този път не насочих книгата, но тя сама се фокусира върху втория нападател. и с него се случи същото, както и с първия.

Цялата група, която ни преследваше, стигна до нас. Но тези хора вече ни се усмихваха и протягаха ръце, за да ни прегърнат сърдечно

Сега вече знаехме как действа книгата, който беше в ръцете ни. Тя сияеше в мека наситена светлина и излъчваше лъчи, които ни караха да се обичаме и да се разбираме едни други.

Решихме с новооткритото „оръжие“ да тръгнем между хората, очаквайки да видим любящи и радостни лица.

Турция е доста привлекателна страна за туристите. А такава област в нея, като Кападокия е една от най-посещаваните от тях.
Въпреки това в Кайсери туристите не се задържат много. Те идват тук със самолет, а след това на автобуси се отправят към Гьореме. Това е малко селце, но се явява голям туристически център.
И така, за да задържат туристите, поне за известно време в Кайсери, местните власти решили да изградят една необичайна сграда – ледена пързалка. Най-интересното нещо в тази сграда е, че прозорците изглеждат като оцветени витражи, които често могат да се видят в християнски църкви, построени през миналия век. Пързалка Ice Rink е проектирана от архитектите на турската компания Bahadir Kul Architects. Тя не се намира в града, а на 6 километра в увеселителен парк Anatolian Wonderland, където посетителите могат да научат повече за историята и съвремения живот на страната.
Сградата на пързалката е много необичайна и оригинална. Прозорците в нея приличат на капки, в които като попадне светлина светят в различни цветове. Ако човек е вътре, той остава с впечатлението, че е в калейдоскоп, който е пълен с ярки цветни парчета стъкло. Сградата не е само пързалка, в нея се намира още кафе, където  възрастни и деца могат да хапнат.

В един от китайските градове се намира савсем обикновено начално училище. Поради липса на място за изграждане на лекоатлетически стадион и баскетболно игрище такива били оборудвани директно на покрива на сградата.
Фирмата LYCS Architecture е реализирала проект за начално училише с 200 метрова писта за бягане и баскетболно игрище директно на покрива на здание.
За създаването на такава оригинална структура, архитектите са били водени от липса на свободно място в прекалено застроения град. Покривът е станал доста функционално място за спортни дейности.
За да се гарантира безопасността на децата по време на часовете по физическо възпитание, на покрива е инсталирана  ограда от три слоя  закалено стъкло на почти 2 метра височина. За да се намали нивото на шума в помещенията, са инсталирани определени звукоизолирани прозорци.
Благодарение на овална форма на четири-етажна сграда, вътрешния двора е напълно изолиран от външната среда, което гарантира безопасността на децата по време на учебния процес.
В северната част на Франция също се е появило училище с неправилна форма. Благодарение на многоцветните облицовъчни панели, фасадата на сградата прилича на огромна ярка мозайка в центъра на градските сиви „кутии“.

Британският архитект Томас Корбасон е разработил проект за изграждане на небостъргач от боклук. Сградата ще се състои от рециклирана пластмаса и хартия, и ще генерира собствена електрическа енергия.
Сглобяеми тръби ще бъдат прикрепени към външната част на фасадата. За да се улесни работата на строителите, тръбите се начупват и нарязват. Стенните панели ще бъдат направени от пластмаса, стъкло и хартия. Този боклук ще се преработва в малък завод, който ще бъде разположен в този небостъргач.
Само на първите 20 етажа ще има офиси, боклука за по-нататъшното строителство ще бъдат взети от тях. Според изчисленията на архитектите, за да завърши изграждането на небостъргача от собствения му боклук се изисква точно една година.
В кухите тръби архитектите предлагат да се вградят вятърни турбини, за да се снабди зданието с електрическа енергия. Полупрозрачната фасада ще бъде запълнена с интериор, който има естествена светлина, защитаваща от прекомерната слънчева светлина. В офисните помещения на небостъргача ще бъдат разположени конферентни зали, кафене, магазини, фитнес центрове, ресторанти и други.

Съвсем наскоро, дизайнерът Василий Клюкин е представил нов дизайн на имение с екстравагантен дизайн – „Мадам Sur“. Къщата ще бъде на самия ръб на скалата, а червената рамка ще създава ярък контраст с околния пейзаж.
Руски мултимилионер Василий Клюкин сериозно се заинтересувал от архитектура. Той е създал няколко добре известни проекти с оригинален дизайн. Основната концепция на неговите проекти са подчертана индивидуалност и оригиналност на формите. Според Клюкин, всяка сграда трябва да бъде добре запомнена.
Следвайки принципите си, дизайнерът представил и друга оригинална концепция за елегантна къща. Неговата „Highlight“ ще бъде с ярко червена рамка във формата на многостен. При създаването си архитект е бил вдъхновен от произведенията на великия сюрреалист художника Салвадор Дали.
В допълнение към своята естетическа цел, червена обвивка предпазва къщата от силни ветрове около скалата, а стъклото ще отразява на многостените околния пейзаж.
Наред с другите неща, този дом е със зашеметяващ екстериор.