Двама приятели търсели истината. Един от тях тръгнал да я търси, оставяйки дома си. Той дълго отсъствал и посетил много крайща на света, но така и не намерил това, което търсел.
Другият останал у дома и не отишъл никъде. Когато се срещнали, всеки от тях попитал другия дали е намерил истината.
– Аз обходих и обиколих целия свят, но не я намерих А ти какво ще кажеш?
– А аз никъде не отидох, но се докоснах до нея.
– Излиза, че аз напразно съм си губил времето? Трябваше да остана с теб и тогава щях да я намеря.
– Не си мисли, че има значение къде се намираш. Работата не е в истината, а в нас самите. Всеки може да види истината, където и да е. Тя не се крие. Но ние вместо да я гледаме, си създаваме илюзии, че трябва да я търсим.

Всеки от нас е част от вселената. За всеки от нас в тази вселена има място, свое предназначение, което ние изпълняваме. Всички ние сме части на едно цяло, като клетки на организъм.
Но заедно с това всеки от нас се явява малка вселена със своите си закони, принципи и представи.
Всеки човек е уникален, неповторим и по своему прекрасен.
Но ето ви и парадокс: ако сме толкова прекрасни, обичаме красотата във всичките ѝ проявления и  ѝ се наслаждаваме, защо сме така нетърпими един спрямо друг? Защо се държим към хората така, все едно сме завоеватели, а не части от едно цяло?
Опитваме се да наложим своето мнение, обиждаме, когато поведението на другите хора не съответства на нашите очаквания. Критикуваме недостатъците им. И всичко това считаме за правилно, като сме уверени, че тези закони, който действат в нашата малка вселена, са единствено верни за всички….
Когато отидем на гости на някой човек, ние не взимаме нещо без да питаме, не преместваме предметите по свое усмотрение, не критикуваме обстановката. Само наблюдаваме. И даже ако нещо не ни харесва, се отнасяме с търпение към това. Не сме у дома си. Тук не можем да налагаме своите порядки, нямаме право.
Навярно ще се съгласите, че би било глупаво да обиждаме собственика на дома за това, че обстановката и наредбата не съответстват на нашите вкусове или че не ни устройва разположението на стаите. Ние го приемаме такъв, какъвто е.
Ето така трябва да бъдем търпеливи и в общението си с другите. Да разбираме, че другия човек е съвсем друг свят, с други порядки, закони и представи за живота.
Когато ни допускат в своя свят трябва да бъдем много внимателни, да се държим вежливо и доброжелателно, а не като завоеватели. В света на другия човек нищо не ни принадлежи, така че там не можем да променяме нищо. Ние можем да променяме само себе си и своя свят.
За това нека да се отнасяме един към друг с търпение, уважение и разбиране, като не забравяме, че човек е една малка вселена.

В съвремения свят истинските продукти употребявани за храна стават все по-малко и по-малко. Възниква необходимост от борба с ГМО. Един от методите може би ще стане използването на специално устройство, определящо геномодифицираните продукти.
Такова устройство е разработено от дизайнера Junhyun Kim. То ще бъде в помощ за тези хора, които са обезпокоени от увеличаването на продукти, отглеждани в лаборатории. Нововъведението се базира на технологията за изкуствен нос, чрез която можете лесно да определите качеството на продуктите.
Това устройство може да определи свежестта на продуктите, да идентифицира изтекъл срок за годност или да открие ГМО.
Информация за продукта се изписва върху LCD панел. Поради малкия си размер, приспособлението може да се вземе и да се използва по време на пътувания до магазини, пазари, кафенета, ресторанти и други подобни заведения.
Явно това е доста необходима придобивка, защото числото на привържениците за здравословно хранене расте.

Казват, че когато Александър станал владетел на света, той се затворил в стаята си и плакал. Неговите военачалници били обезпокоени. Какво се е случило? Никога до тогава не са го виждали да плаче. Той не е такъв човек. В какви ли не ситуации са били, когато животът им е бил заплашен, когато смъртта е била много близко, но никой в такива моменти не го е виждал отчаян и обезкуражен. Той бил пример за смелост. А сега какво се е случило с него?
Те почукали на вратата, влезли и попитали:
– Какво се е случило, защо плачеш?
Той отговорил:
– Сега, когато спечелих, осъзнах, че съм загубил. Сега аз се намирам на същото място, където бях, когато започнах това безсмислено завоевание на света. Това ми стана известно едва сега, защото по-рано бях на път и имах цел. Сега няма къде да отида, няма какво да завоювам. чувствам в себе си страшна пустота. Аз загубих.
Александър умира на 33 години. Когато го носили към мястото за погребение, ръцете му свободно висели извън носилката. Такова било неговото желание, нека всички да видят, че той е завладял целия свят, но си отива с празни ръце.