Група от химици от Унниверситета в Хюстън са разработили молекула, която спонтанно се събира в лека конструкция и има микроскопични пори.
Тъй като въглероден диоксид е най-големият проблем, няколко други съединения, са стотици и хиляди пъти по-мощни в своя парников ефект на единица маса. Тези съединения включват фреони, които се използват като охлаждащи течности и общи флуоровъглероди. Те са стабилни органични съединения, в които един или повече водородни атоми са заместени с флуорни атоми.
Групата учени е открила малка молекула на основата на флуора, която образува структура с много малки пори, около 1.6 пм в диаметър. Те са разработили молекула, която самостоятелно се събира в структура, способна да хване парниковите двойки, 75 на сто от теглото им. Тази молекула може да се използва за улавяне на фреони в хладилните системи.
Порести материали с аналогични размери са били направени и при предишните изследвания, но те били тежки и поради наличието на метали, са били чувствителни към водата.
Предимството на новия материал е, че той е устойчив на вода и се състои от индивидуални молекули, които се задържат заедно с помощта на слаби взаимодействия. Последното свойство ги прави по-леки. Освен това, молекулата е устойчива на температура от 280 градуса по Целзий.

Някои метални сплави като нитинол, състоящ се от 55% никел и 45% титан, имат памет. Тя се заключава в това, че деформираните изделия от този материал, при нагряване до определена температура, възвръщат първоначалната си форма.
Това е свързано с това, че дадената сплав има собствена вътрешна структура наречена мартензит, имаща свойството термоеластичност.
В деформираните части възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в изходното й положение.
Материалите с памет са намерили широко приложение в производството. Например, за съединителни втулки, които при много ниска температура се компресират, а при стайна се оправят, формирайки съединение, което е много по-надеждно за заваряване.