Мъж погребвал съпругата си. На гроба стоял до свещеника, а по лицето му се стичали сълзи.

– Обичах я, – прошепнал той.

Свещеникът кимнал с глава.

– Искам да кажа….. наистина я обичах.

Мъжът рухнал.

– И веднъж почти й го казах.

Свещеникът го погледна тъжно и си помисли: „Нищо не ни тежи повече от нещата, които не сме казали“.

Свещеник посетил една църква в провинцията. Той започнал проповедта си с вълнуващо напомняне:

– Всички от тази църква ще умрат….

Когато се огледал, забелязал, че мъж, който седял отпред се усмихвал.

– Какво ви е толкова забавно? – попитал свещеникът.

– Аз не съм от тази църква, – казал мъжът. – Дойдох да видя само сестра си през почивката.

През януари 1935 г. на благодатните и почти райски Карибски острови от срутване на нажежена маса от камъни изгорял до основи публичен дом, над който месният свещеник нееднократно е призовавал небесно наказание.

Този дом бил смятан за разсадник на злото и покварата. Там често ставали намушквания с ножове, играели се хазартни игри, а хората около него го наричали „дом на греха“.

Полицията не успяла да открие причината за пожара. Камъните се разтопили като лед, а при падането са били нажежени до червено.

Това е било видяно от много свидетели.

Полицията в разследването на инцидента не е пожелала да приеме никакви мистични обяснения.

Две вярващи жени дошли при един свещеник  и се оплакали, че през цялото време се ругаят една друга. Но имали проблем, измъчвал ги един много важен въпрос:

„Как ще живеят в рая заедно?“

Свещеникът казал:

– Няма никакъв проблем, защото вие няма да бъдете там.

През 1941 г. Полският свещеник Максимилиан Колбе се оказал в Освиенцим.

Веднъж един от затворниците избягал. Заместник коменданта на лагера решил, че някой трябва да плати за това. За целта избрал десет човека, които трябвало да умрат от глад.

Един от обречените полският сержант Франтишек Гайовничек започнал да плаче и да споменава имената на жена си и децата си.

Тогава Колбе излязъл и предложил своя живот в замяна на живота на Франтишек. Неговата жертва била приета.

В едно зловонно място хвърлили и десетте жертви. Колбе продължавал да поддържа останалите събратя с молитва и песни. Три седмици по-късно той бил още жив.

Тогава нацистите решили да му бият смъртоносна инжекция.

През 1982 г. Максимилиан Колбе бил канонизиран.