В Калифорния е открита гигантска слънчева топлоелектрическа електростанция Ivanpah, в която за производство на електроенергия се прилагат нови технологии. Въпреки това, този първи обект може да се окаже последен, тъй като причинява значителна вреда на природата.
Обратната страна на медала на екологическият проект, позволяващ да се избегне изхвърлянето на хиляди тона парников газ, е станал причина за масовата гибел на прелитащите над него птици. Според представител на предприятието, очаквали да има само единични случаи, но не и толкова много поразени птици.
Площта на гигантския обект е 14 кв.км. И въпреки, че се намира в пустинята, смъртни случаи на птици, летящи в близост до горещите кули достига значителни размери.
На територията на обекта светлината се фокусира върху огледала на три 140 метрови кули, които се нагряват до 540 градуса, благодарение, на което вътре водата се превръща в прегрята пара. На тази пара работят електрогенератори.
Птици прелитащи близо до кулите умирали. Открити са трупове на животните с обгорели пера. Компанията  NRG Energy, отговаряща за предприятието, е започнала изследвания, с цел да се намери начин за намаляване опасността за птиците.

Някои техничари успяват да използват рула от тоалетна хартия, за да запазят в тях грижливо сгънати множество проводници.
Но по-творческите настроените хора все ще измислят нещо ново.
Така Анастасия Елиас, художник и илюстратор от Париж, успяла да създаде в тези рула цели сцени от живота на животните и хората.
Тя внимателно изрязва елементите от хартия със същия цвят и ги залепва вътре в рулото с помощта на пинцети, създавайки илюзия за единно цяло.
Светлината падаща вътре в рулото създава множество магически ефекти.
Художничката се опитва да покаже красотата на простите неща в ежедневието. Животът се състои от макро събития, които се пренебрегват. Желанието й е да покаже тези корено различни събития наяве и да разкрие, че животът не се състои от скучни неща.
Запознайте се с този вид изкуство и няма да останете разочаровани.

Благодаря на всеки, който ми пречи и вреди, който унищожава плановете ми и с обиди ме натоварва.
О, ако знаеха тези хора каква роля играят в живота ми, като ми причиняват болка?!
Душата от това не губи, тя не се засяга от обидите.
С какво бихме измерили щастието в живота? Нищо не може да се сравни с това да простиш със радост!
Как би помъдрял човек и как би се развил в положителна посока, ако ги нямаше тези зли хора? Създавайки препятствия, те спомагат за развиването на хиляди идеи.
Изпълнете се с доброта и светлина!
И на вас, които ни пречите, вредите, ….. ще кажа:
– Благодаря ви за всичко това! Иначе какво щяхме да правим без вас?

Три пеперуди летели около горяща свещ. Започнали да разсъждават за природата на огъня.
Една от тях отдалеч обиколила пламъка, върнала се и казала:
– Огънят е светлина.
Друга приближила малко пламъка и си опарила крилото. Когато долетяла обратно при другите, казала:
– О, гори!
Третата отишла съвсем близко до огъня, изчезнала в него и не се върнала. Тя разбрала каквото е искала да узнае, но не е могла да го каже на останалите.
Много често някой говори за нещо, за което не знае точно какво е, но се опитва нещо да научи и поправи. Преди да изправяш света, първо изправи себе си и приведи в ред живота си. Ние не можем да изменим света, но можем да дадем най-доброто от себе си, на което сме способни.
Ако ви е нужна енергията на огъня вземете я, но не изгаряйте в него.

Никое друго раждане на бог или детство на мъдрец не ни напомня Рождество.

Истината е, че въздействието на тази история върху човешката природа има много специфичен и индивидуален характер. Това не е легенда или животоописание на велик човек. Тази история ни изненадва от вътре и ни трогва до сълзи.

Сякаш в самия център на скромния си дом откриваме скришна стая, за чието съществуване не сме и подозирали, но виждаме как от вътре струи светлина.

Сякаш в дъното на собственото си сърце откриваме нещо, което ни води към добро. То не е изградено от здравия материал на света, а от вещество, чиято сила с лекота ни докосва и отлетява. Това е онази мимолетна нежност в нас, която се е превърнала във вечност. Миг на слабост, даряващ ни по някакъв странен начин със сила и покой. Това е накъсан говор и не стигащи думи, които се уплътняват и стават ненакърнени.

Влъхвите потъват в далечни страни. В планините спират да отекват стъпките на овчарите. Само нощта и пещерата са загърнали в гънките си нещо по-човешко от самото човечество.