Страхът ни пречи да говорим за нашите убеждения и да слушаме мнението на други хора. Ние се страхуваме, че някой ще ни отхвърли, ще отправи предизвикателство към нашите възгледи, а може да разклати и вярата ни. Но ако това е така, би трябвало да се замислим, колко дълбоки са нашите убеждения.
Исус не е имал подобни страхове. Той не е имал причина да се изолира от хора с друго мислене Христос знаеше къде минава границата между милосърдие и компромис и в това трябва да го следваме.
Никой в ​​света не е имал такова отворено сърце, като Исус. Неговите убеждения бяха толкова твърди и непоклатими, че той не се страхува да говори с какви да е хора, уверен, че те не могат да Го съборят или да го разколебаят.
Никога не губи увереност в истинността на Евангелието! Но, подобно на Исус, се обръщай към всички с „истинска любов“.

Когато Айнщайн е бил помолен да обясни на човешки език,
неговата теория на относителността, той мистериозно
казал, че тя е зашифрована … и това е толкова очевидно.
Ето вижте само:
Ако за една минута ви подържат гол над силен огън, това ще ви се стори вечност.
Ако за една минута прекарате в любовни ласки, ще мислите, че не е изтекла и една секунда.
– Така че не ми говорете за някакъе абсолют, – въздъхнал Айнщайн, – това ме обижда. Всичко в света е относително, особено времето.

Тези хора бяха се откъснали от корена си. Очите им шареха по света и се лакомяха за какво ли не. Всеки гледаше да надмине другия и се боеше да не бъде настигнат,  за това се отнасяше със съмнение към съседа си.
Техните деди и прадеди бяха селяни, едни пасяха добитък, други оряха земята и сееха зърно. Бяха привързани към земята си с невидими връзки. Очите им не шареха навсякъде и за това не се лакомяха за много неща.
А когато човек не се лакоми за много, той живее по-спокойно.  Не се трепе,  за да надмине някого и не умира от страх, че ще бъде надминат. Той се чуди и се радва, като научи, че съседът му е издоил от кравата си едно менче мляко в повече. Не се озлобява от това, нито се чувствува изигран, нито се замисля как да му напакости.

Един самарянин попитал един равин:
– Как е възможно да приемем казаното от Писанията: „Не изпълвам ли аз небето и земята“?
Равинът му казал:
– Вземи две големи огледала и погледни отражението си в тях.
Самарянинът видял образа си увеличен. След това равинът го помолил:
– Вземи две малки огледала и погледни отражението си в тях.
Образа на самарянина бил по-малък. Тогава равинът продължил:
– Ако ти, простосмъртния можеш да променяш големината на отражението си, колко повече може Онзи, Който сътвори света?

Ама че въпрос, ама основателен. Бащата на историята авторитетно потвърждава , че го е имало. Земляк на историка, от днешна Мала Азия, живял около 400 години преди Херодот.

Майката, Критея, била от градчето Куме. Но забременяла без да е омъжена. Преместила се в някакво селище близо до реката Мелес и там родила бъдещия епик. Нарекла го на името на реката Мелесигенис.

След това се преместила в Смирна и станала икономка на учителя по музика и литература Фемий.  На тинейджърска възраст, любопитният Мелесигенис се сприятелил с пътешественика Ментес и тръгнал с него по света. При това пътешествие ослепял. Лошият факт си имал и добра страна. Бардът бил наречен Омир. Прякор, който естествено се трансформирал и в име, и в символ, лесен за запомняне.

Омир се борил години с живота, докато накрая се установил в Хиос, където придобил тежест и авторитет. Умрял, пак пътешествайки.