Бившият гей активист Майкъл Глатц, основател и главен редактор на „Young Gay America“, приел Христос през 2007 г. и се оженил за момиче. Сватбата му е предизвикала възмущение сред гейовете.
След като Глатц приел Христос, той решил да напусне списанието и на монитора оставил бележка: „Хомосексуалността е смърт, аз избирам живота“. По-късно е написал една статия за това как Бог го е променил.
След тази трансформация, активисти по защита правата на гейовете, по-скоро Увейн Бесен, основател и главен изпълнителен директор на “ Truth победи Out“,  започнал да следи отблизо живота му. След женитбата на Глатц Бесен на своя сайт поместил оскърбителна и осмиваща статия за него и жена му.
В отговор на това, Глатц публикувал в  World Net Daily апел към всички гейове, гарантирайки им, че след брака, животът му се е променил към по-добро и той е щастлив.
„Написах обръщението си не, за да им натрия носа и да се похваля, че мога да се оженя. За други това може да е основен мотив, но аз не живее, за да доказвам на някой нещо“ – пише Глатц.
„Искам да разберете – независимо от това , че можете да се опитате да ме унищожите. Разберете, че имам законно право на живот и имам правото да избере един духовен живот … Аз съм уверен, че хомосексуалността вреди, това е отклонение, порок, но в същото време, от него можеш да се освободиш напълно и да се излекуваш“, – добавил той.
“ Разбирам, че моето мнение се различава от мнението на мнозина известни политици. Предполагам, че ще ме нарекат „фанатик „, от които всеки ще иска да се отърве …  Но аз обичам Бог, своя живот и му благодаря за всяка глътка въздух, за хората, и съпругата ми Ревека „- обобщил Глатц.

Жител на йеменския град Таиз Слем Аяш обещал да даде дъщеря си за съпруга на млад мъж, който поиска ръката й, ако му даде милиона “ харесва “ в социалната мрежа на Facebook.
Това необичайно изискване се обяснява с това, че бъдещият тъст е поет, а творчеството му не се ползва с голяма популярност в Интернет. За претендентите на ръката на момичето се дава един месец за изпълнение на поставеното искане.
Тази новина бързо се разпространила в мрежата. Йеменци съчувствайки на поета и жениха призовали ползващите Facebook да бъдат активни и да не жалят “ харесва „, за да стане сватбата по-бързо.
Поетът се надява, че цялата тази необичайна история не само ще му донесе популярност, но и ще се превърна в пример за други родители на булки, които ще преминат от традиционно откупване на невястата към цифрово.
Размерът на зестрата в страната в момента възлиза на около един милион реала или 5000 щатски долара, които не могат да си позволят повечето от ухажорите.

Това е един от най-големите открити зоопаркове в света. Разположен е на 28 хектара площ в тропическа гора. От дърво на дърво тук скачат лемури, летят пеперуди, прибягват кенгуру, подскачат жаби с размер на нокът. Като част от специалната обиколка на зоопарка, можеш сам да нахраниш жираф.

Тук се намират изключително екзотични животни, които рядко ще срещнеш в зоопарковете в Европа.

В допълнение към обичайната разходка в Сингапурския зоопарк, можеш да се повозиш на лодка или на малък влак, а също да наемеш и скутер.

Освен интересните екскурзии и шоу програми тук можеш да прекараш рождения си ден, да отбележиш някой празник, дори да отпразнуваш сватбата си.

Въпреки очевидното безделие в зоопарка се води сериозна научна работа. Провеждат се изследвания върху поведението на орангутаните, които са най-голямата атракция на парка. Тук живее най-голямата колония от орангутани в плен. Те са 24 на брой.

Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.

Две жени дълго коментирали ставащите събития. Изведнъж едната тежко въздъхнала и казала тъжно:
– Не мога да разбера какво става с моя мъж. Преди сватбата ми казваше: „Ти си моята богиня. Готов съм да направя всичко за теб…..“
– А сега? – попитала другата обезпокоена.
Първата въздъхнала и махнала с ръка:
– Сега е станал атеист.
Колко е жалко, когато „обожаващият“ разбере, че е сбъркал на кого да се покланя!