Той отиваше все по-далеч, търсейки приключения, които винаги го удивяваха. Много от дните бяха съвсем безцветни, други изобилствуваха от събития.
Неочакваното винаги е било отличителна черта на ловуването, както и негова неотменна прелест. Един ден той отиде далеч зад хребета, в съвсем друга посока, и мина през широката горска поляна, където лежеше поваленият ствол на огромната липа. Нейните размери го поразиха. Той отмина поляната и се упъти към езерото, което беше на около миля на запад, но след двадесетина минути изведнъж спря.
Погледът му падна върху огромно черно животно, покачило се на десетина сантиметра от земята на разклонения ствол на една ела. Мечка! Най-сетне! Ето го изпитанието на нервите, което беше очаквал през цялото лято.
Отдавна се чудеше как щеше да се държи при подобно изпитание! Стоеше като вкаменен. Дясната му ръка се плъзна в джоба, извади три-четири едри сачми, които носеше за спешни случаи, изсипа ги върху поставените вече в цевта дребни сачми и втикна тампонче, за да не се изръсят.
Мечката стоеше все така неподвижно и младежът не можеше да види главата й, но сега започна да я изучава внимателно. Не беше голяма, напротив малка, да, много малка, истинско меченце.
Меченце! Това означаваше, че наблизо се намира и майката. Той се озърна уплашено и като не видя никой, освен малкото мече, насочи пушката и стреля.
За негова най-голяма изненада животното тупна мъртво на земята. Оказа се, че не е мечка, а огромен таралеж. Заразглежда го с удивление и съжаление, защото нямаше никакво желание да убива подобно безобидно същество.
Откри върху странното му лице две-три дълбоки драскотини, които доказваха, че той не е бил единственият му неприятел.
Реши да си върви, но забеляза кръв по панталоните си, а след това откри, че лявата му ръка кърви. Беше се наранил сериозно от бодлите на животното, без сам да забележи как.