Хендли Пейдж беше велик пионер в света на авиацията. Той бе изобретил редица самолети. Неговата компания бе допринесла много за развитието на авиацията.
Един ден Хендли летеше с един от най-добрите самолети през безплодните пустини на Близкия изток.
Голям плъх бе пропълзял в товарното отделение зад пилотската кабина преди излитане, привлечен от миризмата на храна.
Когато самолетът се издигна на няколко хиляди фута във въздуха, Пейдж чу звук на гризане.
– А, не. Само това не, – сърцето му заби силно от притеснение.
Хидравличните тръбопроводи и контролните кабели минаваха през цялата товарна зона.
– Само едно гризване на кабел – въздъхна ужасен Хендли – и самолета може да излезе от строя. … Сам съм. Не мога да оставя контролерите, за да се справя с неканения гост.
Страхът го овладя:
– Мога да кацна, но при сегашната надморска височина, няма време да се спусна безопасно. Ако успея да се приземя, докосването на несигурния пустинен пясък е рисковано, а шансовете да излетя отново са много малки.
Нямаше време ….
Изведнъж той си спомни информация, която някога бе смятал за дреболия:
– Разбира се, – възкликна Хендли, – плъховете се нуждаят от повече кислород, за да оцелеят, за разлика от хората. И кислородът става рядък с увеличаването на надморската височина.
Пейдж издигна самолета по-високо в небето. След няколко кратки мига гризещият звук спря.
Когато се приземи след няколко часа, той откри мъртъв плъх, лежащ точно зад пилотската кабина.
Сатана не може да се справи с Божията истина. Неговите лъжи и тъмнина ще се разтворят в светлината на Божието присъствие.
Изкачете се по-високо и се издигнете в небесата, докато преориентирате мисленето си с Божието.
Въздухът може да е малко разреден, ако не сте свикнали да ходите там. Но вървете, защото Духът ще ви държи, докато се приспособявате.
Продължете да се изкачвате, като повтаряте истината отново и отново, докато онзи плъх – сатана и емоционалните крепости, които ви смущават, не паднат и умрат от липса на въздух.
Когато го направите, ще дишате свободно.
Михаил живееше в район, където имаше много змии, но той не се страхуваше от тях.
Димитрина се бе свила в един от ъглите на старата къща в техния двор и плачеше. Така я откри майка ѝ.
В този ден никой не знаеше какво щеше да последва. Людете нямаха престава, че с днешното разпятие щяха да намерят спасение.
Баскетболният женски отбор дойде да участва в поредни турнир. Но там ги очакваше голяма изненада.