Човешко желание да направи всичко по най-добрия начин, но не за себе си, а за някои оценител, чието присъствие играе ключова роля. Първо, тези оценители са родители, учители, а след това работодателя, съпругата, колегите и обществото като цяло. Болезнената зависимост на човека от похвалите на другите е явно проявлението на този синдром.
Колко опасен е синдрома на отличника?
Странно е, но желанието да бъдем най-добрите във всичко, по-скоро е пречка, отколкото да помогне на човека в живота.
Първо „отличникът“ е твърде много зависим от чуждото мнение. Той може да стане прекрасен изпълнител, но там където трябва да се прояви самостоятелност, той се проваля.
Второ, „заразените“ със синдрома на отличника се страхуват да поемат ангажимент, опасявайки се, че няма да успеят да го реализират на нужното ниво и не ще получат желаната похвала.   Трето, тези хора обикновено са много взискателни към себе си и другите. Те трудно общуват и често остават сами. Ако успеят да създадат семейство, прекомерните им изисквания често са причина за семейни конфликти.
Четвърто, такива хора се страхуват да направят грешка. Те не умеят да падат. Отсъствието на похвала или наличието на критика ги води в състояние на апатия, която постепенно се превръща в депресия.
И накрая, ефективната дейност на „отличника“ обикновенно е снижена. В стремежа си да направят най-доброто, те неоправдано губят много време и енергия за несъществуващи детайли. Такива хора не са в състояние да правят разлика между необходимост и достатъчност.
Може ли да се преодолее този синдром?
Може! Разбирането и осъзнаването на проблема е вече малка крачка към неговото отстраняване.
И най-важното, такъв човек трябва да се научат да мисли за себе си като любящ и любим човек, независимо от това дали е извършил „отлична“ грешка или направи всичко както трябва. Той често трябва да си казва, че близките му го обичат и тогава, когато той е несъвършен.

През първата година от живота си детето се чувства уверено в света. На това чувство формира нормалната си самооценка. Обкръжението, отнасящо се към детето с любов и загриженост, му дава  чувството, че е прието и обичано.
Така се насища психологическата му нужда. Ако едно дете бъде сухо, на топло и добре нахранено, то ще се научи да се доверява на хората. Ако небрежно или невнимателно се грижат за детето, той ще развие неверие в себе си и недоверие към другите.
След раждането, намиращо се в ръцете на майка си, детето получава от нея закрила и храна. То се радва, когато тя е близо, а когато е далече, усеща пустота. Майката разбира без думи нужди и състоянието на детето, а то от своя страна, чувства състоянието и настроението на майка си.
На три години настъпва периода на самостоятелсността. Детето се движи, яде, разговоря, контролира своите функции, започва да осъзнава самоличността си.
Забраните и категоричността не изработват самостоятелност. Това е време, когато е необходимо да се изясни необходимостта от определено поведение. Малкото дете трябва да покаже индивидуалност, да свиква с хората и нещата и едва тогава то ще започне да изследва откриващия му се свят.

Децата са обикновено агресивни и не вслушващи се в никакви съвети или прекалено изпълнителни и пасивни. От къде идва всичко това?
Ако детето прекарва повече време сред природата и му позволяваме самостоятелно да опознава света, то ще се развие нормално. Желанието да твори, да проявява инициатива и  мисълта, че трябва да съобразява собствените си желания с околните му помагат да се изгражда като личност.
Забелязваме как паметта, която не играе роля при играта на пясъка, при пързалката или люлката, остава да доминира при развитието на душата. Ако тя оседлае чувствата и здраво държи юздите им, познаването на околния свят, търсенето, експериментирането и самото творчество заглъхват.
Децата, чиито родители прекалено много ги контролират, като ги задължават да учат множество текстове и стихове наизуст, да ходят на уроци по езици, да се учат  майсторски да свирят на даден инструмент, да посещават различни уроци по танци, изостават в развитието на своята самостоятелност.
В последните години малчуганите прекарват десетки часове пред телевизора или телевизионната игра, стават пленници на компютъра. Тези съвременни вундеркинди имат свръх памет, която избягва всякакво развитие на инициатива и самостоятелност
Едно дете не се нуждае от програма, която да му казва какво да прави или какво да не прави. То се нуждае от осмисляне на това, което прави, защото в противен случай самото действие ще се превърне в ненужно бреме за него.
Подрастващият влиза в ролята на всезнаещ, само и само да бъде похвален, да се задоволи неговото щестлавие. Ако в цирка е „червенокос“,  в компанията чудак, то в обществото е компетентен по всички въпроси. Когато човек се развива нормално, тези проблеми отсъстват. Колко енергопотенциал изгаря напразно?
Подтискайки самонициативата и самостоятелността на децата си ги превръщаме в реалисти, педанти, играчи, но играчи без риск и без истински победител.