На борда на един самолет имаше трима пътници: умник, скаут и свещеник.

Изведнъж един от двигателите на самолета отказа. Пилотът изкрещя:

– Трябва да скачате.

И той взе един от трите парашута и скочи.

Останалите трима, трябваше да решат, кой ще остане без парашут, тъй като бяха останали само два парашута.

Умникът каза:

– Аз съм необходим на страната, така че трябва да се спася.

Той грабна един от парашутите и скочи.

Свещеникът погледна скаута и каза:

– Сине мой, достатъчно си поживях на този свят и мисля, че ще бъде справедливо, ако ти се спасиш. Аз съм готов да се срещна с Господа.

– Това не е необходимо, отче, – каза скаутът. – Ние имаме два парашута. Умникът скочи с моята раница.

През 1975 г. е направен специален прецизен експеримент за измерване на неравномерността на часовника в самолет, който прелетял над залива Чесапийк, намиращ се в близост до устието на река Потомак, САЩ.

Самолетът летял 15 часа. За това време часовникът на борда изпреварил този на земята.

Поради ефектът на неравномерност в изменящия се гравитационен потенциал – самолетът се издигал и намалявал височината си, а също заради неравномерността, поради движението, системата отчела относително неподвижен часовник.

Часовниците на земята отчитали време намиращо се в гравитационно поле, с по-голямо значение на гравитационния потенциал. А тези на борда на самолета отчитали време в гравитационното поле с малко значение на гравитационни потенциал.

Тази разлика на часовниците за 15-часов полет достигна 53 наносекунди. В същото време, часовниците намиращи се на борда на самолета се движели относително, а тези на на земята били в покой, изоставайки от първите.

Този ефект бил значително по-малък. За 15 часа полет изоставането било само 6 наносекунди. Двата ефекта показали избързване на хода на часовниците с 47 наносекунди.

Точността на измерване на неравномерния ход е била повече от един процент. Така в резултат от преките измервания, била демонстрирана нееднородност в хода на времето в различни точки от пространството и различни координатни системи.

Ту-16 лети до Америка, където му готвят тържествено посрещане.

Във въздушното пространство на САЩ към самолета се приближават американски изтребители, които трябвало да измерят скоростта на самолета по заповед на Министерството на отбраната на САЩ, които не вярвали, че такъв тежък самолет може да развива крайсерска скорост, т.е. скорост с минимален разход на гориво за километър изминат път.

Туполев помолил радиста да улови честотата, на която разговаряли американците, а след това се обърна към преводача:

– Попитай ги: „Е, измерихте ли?“

Изненаданият преводач задава въпроса на американците.

– Ъ-ъ-ъ-ъ,  – чу се изненаданият глас на американския пилот по високоговорителя, – да, сър. Измерихме, сър. Благодаря. Всичко е ол райт.

Виктор Иванов летеше отново. Той беше депутат, а да отлети за някъде, често му се случваше. Но той не знаеше какво го очаква в това пътуване.

В самолета се случи да седне до едно малко момиче. Иванов се обърна към него и каза:

– Хайде да си поговорим. Пътуването става по-бързо, когато човек разговаря с някого. Така времето минава неусетно.

Малкото момиченце, което току що бе започнало да чете една книга, неохотно отговори на непознатият:

– А за какво искате да говорим?

– Нямам никаква представа, – каза депутатът. – Какво ще кажеш за глобалното затопляне, здравеопазването или отраслите на икономиката, които се нуждаят от финансови „инжекции“?

Иванов се усмихна самодоволно. Какво ли можеше да му каже тази малка хитруша по тези въпроси. А защо да не чуе и едно детско мнение по тях. Децата понякога са доста находчиви.

– Добре, – каза момиченцето,  Разбира се, това са интересни теми, но нека първо да ви задам един въпрос …. Конят, кравата и еленът, ядат една и съща храна – трева, а месото им е различно. Как мислите, от къде се явява тази разлика?

Депутатът бе изненадан от въпроса на това малко дете. Замисли се за известно време, а после се предаде:

– Нямам никаква представа.

– Вие си мислите, че сте компетентни, – каза момиченцето, – по въпросите на глобалното затопляне, здравеопазването или икономиката, а от такива обикновени неща не разбирате?

След това детето продължи да си чете книгата си.