Един ден Пламен помоли Христо:
– Би ли ми услужил със самобръсначката си? Моята някъде съм я загубил, а сега… – и той посочи лицето си.
Христо бе услужлив и на никого не отказваше помощ.
– Ето, вземи я, – усмихна се дружелюбно той и му я подаде.
Малко по-късно Христо завари Пламен да си прерязва вените на ръката. Той бързо реагира и изхвърли ножчето.
Пламен бе спасен, а Христо бе наказан.
Защо? Той трябваше да получи похвала!
Просто ножчето бе взето от самобръсначката, с която Христо услужи на Пламен.
Не е ли странно, да опиташ да направиш добро и това да те вкара в проблеми?
Попитаха по-късно Христо:
– Би ли го направил отново?
Отговорът бе категоричен:
– Дори и да изпадна в беда, пак бих го направил.
Понякога макар и християнин човек може да изпадне в „добри неприятности“, правейки това, което не ощастливява определени хора, докато помагат на други в нужда.
Когато Бог ни води, как да постъпваме, ние имитираме Исус и разкриваме пред света, че хората са по-важни от правилата и ритуалите.
Нека не се водим от предписания, които ни пречат да обичаме другите.