Сътрудници на университета в Самара са създали екологично чисти акумулатори за електромобили.

Те подчертават, че новите батерии са по-безопасни от съществуващите литиево-йонни и ще намерят широко приложение в сферата на електромобилите и различни системи за съхранение на енергията.

„Батериите на бъдещето“ ще помогне да се ускори значително развитието на редица технологични области. А фактът, че алуминият е широко разпространен елемент, ще доведе до висока икономичност на новото изделие.

Твърди електролити базирани на алуминия, могат да бъдат много по-добри от натриевите. Алуминият позволява да се пренасят големи заряди, което гарантира повече ток и прави лесно да се осигури електричество за отделна самостоятелна кола.

През октомври 1941 г. от Воронеж в Самара бил евакуиран авиационен завод. До евакуацията заводът произвеждал по 15 самолети на ден.

След преместването производството било снижено. От завода излизали по 40 самолета на ден.

Директорът на завода Матвей Шенкман получил телеграма от Сталин, в която имало предупреждение:

„Ако заводът не почне да пуска повече самолети, ръководството ще бъде наказано“.

Шенкман събрал всички инженери в завода и им казал:

– Трябва да произвеждаме повече самолети.

Но за телеграмата на Сталин нищо не казал.

Мнозина се замислили, а няколко човека казали:

– Ние работим на предела на възможностите си.

– В сегашната ситуация не е възможно да произвеждаме повече самолети.

Директорът ги изслушал. Тези, които смятали, че това, което той е предложил е невъзможно, били отстранение от длъжност.

На останалите директорът прочел телеграмата от Сталин.

Инженерите се замислили още повече …

Една седмица след съвещанието заводът започнал да произвежда по 27 самолета на ден.

Нека хвърлим малко светлина върху произхода на азбуката на Кирил и Методий.

В „Пространото житие“ на Константин Кирил е споменато, че заедно с брат си той престоява в кримския град Херсон, преди да замине за хазарите.

В Крим, обетованата земя за българите, по-малкия брат открива църковни ръкописи – Псалтир и Евангелие. След различни изследвания се достигнало до извода, че тези книги са били изписани със сирийска азбука.

Именно от град Самара в Крим се появяват свещенни книги, написани на сирийски. С тях успява да се запознае Кирил. Вероятно това е писмото на сирийските монаси-християни, които трябвало да напуснат манастира в Самара, избран за място на двореца на халифа Му’тасим. Тази писменост е много близка до писмото използвяно от древните българи.

Азбуката им се е състояла от сирийски, арамейски и хуно-български рунически знаци, използвани от Кирил през IX век за да състави глаголицата.