Веднъж в манастира в Сцете един от монасите обиди друг монах. Игумена на манастира Сисоис помолил обиденият монах да прости на този, който го е обидил.

– Не мога да направя това – каза монахът. – За това, което е направил, трябва да си понесе наказанието.

Тогава брат Сисоис вдигнал ръце към небето и започнал да се моли:

– Исусе, ние повече не се нуждаем от теб. Сега сме способни да заставим грешника сам да плати за престъпленията си. Можем да отмъщаваме със собствените си ръце и да се справяме със злото. Така че можеш да ни оставиш сами. Това няма да бъде голям проблем.

Засрамен обиденият монах веднага простил на брата си.

Персийският принц Кир, наречен на своя прочут праотец и спартанският пълководец Лисандър се разхождали заедно из царската градина в Сардис.

Градината удивила пълководецът. Дърветата били засадени на равни интервали в идеално прави редици, разположени точно под прав ъгъл. Изненадан Лисандър казал:

– Кир, удивен съм от тази красота. Но повече съм впечатлен от онзи, който е премерил и подредил всяко дърво за теб.

Кир бил поласкан от похвалата и казал:

– Аз измерих и подредих всичко това, а също засадих и някои от растенията.

Лисандър погледнал към Кир. Видял красивите дрехи, с които бил облечен. Усетил парфюма,забелязал огърлиците и украшенията около глезените му и другите скъпоцености, които носил и казал:

– Какво искаш да кажеш, Кир? Наистина ли си засадил някои от тези дървета със собствените си ръце?

А Кир отговорил:

– Това изненадва ли те? Когато съм силен и здрав, никога не сядам на вечеря, без да съм се изпотил с военни упражненения или селскостопанска работа, като се старая да извърша благородна дейност.

Не е ли странно, че най-богатият владетел на земята работи като обикновен роб?

Нивото на морал в хората зависи от това колко доброта или егоизъм  е заложено в тях. Нашият вътрешен мир остава неизчерпаем до тогава докато душата е пълна със състрадание и грижа за другите. Никаква власт, богатство или слава не могат да заменят доброто сърце.

У егоиста, даже ако той смята, че целия свят е в неговите ръце, никога няма да бъде душевно богат. Неговият вътрешен мир ще бъде беден. С други думи егоизма генерира духовна ограниченост.

Ако търсим обяснения за това защо някои хора са надарени с искреност и широка  душата, а други – не, в съответствие с  характера, пола и образованието, то до нищо няма да се доберем.

Китайска поговорка гласи, че на щедрите сърца е свойствена добротата, а на духовно ограничения човек егоизма.

Да бъдеш благосклонен, това означава да даваш, да прощаваш, да се грижиш за другите,  да се радваш на щастието на другите.

Добрите хора, въпреки всички трудности и препятствия, се стреми да помагат на другите, в резултат на това вътрешното им пространство се разширява до невероятни размери.

Егоизмът се изразява в получаване на нещо насила, измама, нанасяне щетите на обществото, безсрамно контактуване с други хора, с цел да се обогатят и по този начин да удовлетворят своите нужди. Егоистите изпитват удоволствие при вида на страданието на другите.

Когато другите са щастливи и богати, егоиста ходи депресиран, не може да спи, губи апетит. За да не загубят изгодата, егоистите пред нищо не се спират. Само материалната печалба, даже незначителна, им носи радост, а когато губят се отчайват. Егоиста мисли само за себе си.

Една стара китайска поговорка казва: „Отстъпи крачка назад и ще ти се отворят неограничени простори”.

Спокойно мога да кажа, че добротата е рай за душата, а егоизма-ад. Кое от двете направления ще изберете, решете сами.