Нощната тишина се взриви от вик. Стотици уши го чуха и десетки сърца трепнаха. Викът се задържа над сънливата земя. Той крещеше и призоваваше. И десетки сърца се възмутиха, че никой не се втурна да помогне.
– Господи! Кога ще престане всичко това? – измъчваха се ушите. – Нима никой не чува? Защо никой не се намесва?
И десетки крака нервно крачеха в апартаментите си, също толкова ръце се свиваха в юмруци, а след това затискаха ушите. Но очите на любителите на зрелища, проникват през прозорците, опитвайки се да видят нощната трагедия.
– Някой трябва да помогне… – подсказва сърцето.
Но то се се свило от страх. Гласът на разума го заглушава, повлиян от страха:
– Но какво можеш да направиш сам?… Не е ли по-добре….
Да, имаше десетки крака, ръце, уши и сърца и само един вик. Нима никой няма да се престраши? Не! Нима липсват сили и умения?
О, не! Просто промени привичките си и иди на помощ! И тогава дребният, малкият и слабият се превръща в достоен и силен човек. И в този случай той се превръща в господар на положението.

Аз събирах звезди за теб от всички краища на вселената. Най-големите и най-ярките. Защото те обичах. И когато съзвездията заблестяха около теб, аз се дръпнах настрана, за да не видиш обгорените ми ръце и сърце.
Събирах за теб звезди и не мислех за благодарност, нито за възнаграждение, а само, че те обичам.
Но когато ти дойде след много години и разпиля в нозете ми своите звезди, осъзнах, че не напразно съм обгаряла ръцете и сърцето си.
И тогава разбрах всепобеждаващата сила на любовта….

Човечеството има особено отношение към златото. При зараждане на цивилизацията то е било символ на слънцето, свещен метал, който e имал култово значение. В съвременото общество златото отстъпва място на други материялни цености, но все пак има голямо значение и служи за препъване на мнозина.
Когато разглеждаме златните изделия на рафтовете в бижутерските магазини, едва ли се замисляме от къде идва това злато и как е попаднало в нашите ръце.
Мисля, че в значителна част от съвремените златни изделия могат да се намерят примеси, които бижутерите охотно смесват с цения метал при създаване на различни украшения.
Джордж Соди е представил интересни данни за златотърсачите на Гана. До ушите в калта, евтино и съсредоточено те се трудят в златните мини.
В нашите магазини, може и не толкова често да го виждаме, но на места,  където се продават златни кюлчета, като в Дубай, е в изобилие.
Интересното е, че африканските босове го носят по себе си в изобилие.

Вечер. Пиков час. Без да бързам, карам. Заел съм средната лента, не бързам. Гледам в огледалото ме следва черна кола.
Какво прави този? Притиска ме в крайната лява лента. Изравни се с мен. Изглежда на не повече от 30 години. Все повече ме притиска, но аз не намалявам скоростта и се държа на разстояние от него.
Застига ме, прави няколко криволичещи движения, бибитка ми, но аз не му обръщам внимание.
Виждам как размахва ръце, отваря предното си стъкло и вика:
– Спри!
Стигнахме до място, където беше по-свободно и можеше да ме задмине. Изведнъж спре пред мен и слезе от колата. Аз също спрях и слязох. Той отвори багажника си и ми подаде номер на кола, който приличаше на моя.
– Изтърва го. Прикрепи го по-здраво. Без него могат да те глобят доста солено.
Връчи ми задния номер на колата, който наскоро бе паднал. Усмихна ми се, качи се в колата си и потегли.
Стоях объркан, като си спомних жеста, който му бях показал по време на задръстването.

Срещите ми със Маргарита и Петър бяха незабравими. Двамата старци са прекрасни хора. Никога не бях срещала толкова добри и мили хора.
През целия си живот бяха работили упорито и сега не стояха със скръстени ръце.
Достатъчно е само да ги погледнеш, за да разбереш, че са доволни от живота.
След половин час почивка на зелената пейка пред дома им, съчетана със спокоен и дружелюбен разговор, разбираш, че повечето хора полагат мъчителни усилия да постигнат всевъзможни, но ненужни неща,  но те не ги правят по-щастливи от Маргарита и Петър.