Може би сега сте останали без пукната пара. Може би сте изгубили работа си или любим човек. Може би сте неразположени или болни….. И си казвате:
– Умът ми не може да го побере, какво да правя сега?
Първо, осъзнай нацяло, че това се е случило с теб. За се измени положението, смири се. Престани да виниш другите хора, престани да упрекваш и себе си, забрави за „ако…“. Напредъкът зависи от способността ти да се примириш с положението. Смирението не означава да кажеш: „Искам да остана в тази ситуация“, а да осъзнаете, че „Какво се е случило, вече е станало, но сега започва истинската работа“.
Вместо да си кажеш: „Моя мъж е груб и непрактичен човек и аз нищо не мога да направя“, кажи нещо от рода: „Такъв е. Но аз трябва да направя нужното, а всичко останало е в ръцете на Бога“.
Или вместо да се окайвате: „Загубих всичките си спестявания, на какво ще посегна в тези трудни времена“? По-добре се окуражете: „Каквото се е случило, случило се е. Щом веднъж съм бил способен да спечеля повече пари, пак отново ще мога да го направя“.
Представете си, че сте напълнели, но много ви се иска отново да сте слабичка и стройна, както преди. Не си казвайте:
– Е, не съм толкова дебела. Мама е виновна, такъв ни е гена. Сестра ми е много по-дебела и какво? По-добре да си остана такава.
Но им и друг вариант:
– Аз съм дебела и се харесва такава, независимо колко килограма тежа, ако поискам мога да си наложа и да сваля малко от теглото си.
Вие сте се приели такъв, какъвто сте, а сега можете да се движите напред.
Да се смириш, не означава да се предадеш и да капитулираш. Да се смириш означава да осъзнаеш, че дадената ситуация е само един етап от дългото ти пътуване. Ние не знаем защо се случва това или онова в живот ни, но трябва да го приемем като знак и насока за промяна.

Един преподавател започнал семинара си, като вдигнал в ръката си банкнота от 500 лева. В залата имало около 200 човека.
Преподавателят попитал:
– Кой иска да получи тази банкнота?
Всички като по команда вдигнали ръце.
– Преди да получи някой от вас тази банкнота, ще направя нещо с нея.
Той я смакал и попитал:
– Все още има ли някой, който желае да я получи?
Отново всички вдигнали ръце.
След това той направил следното, хвърлил банкнотата на пода и леко я придвижил с крак в мръсотията. Когато вдигнал банкнотата тя била смачкана и мръсна.
– А сега на кого от вас е нужна тази банкнота и то в такъв вид?
Всички вдигнали ръце.
– Скъпи приятели, – казал преподавателят, – сега вие получихте ценен, нагледен урок. Независимо от това, което направих с тази банкнота, вие все пак искахте да я имате. Тя не е загубила своята стойност за вас. Тя все още  е банкнота от 500 лева.
Често в живота ние сме изхвърлени, стъпкани и лежим в мръсотията. В такива ситуации ние се чувстваме безполезни….
Без значение какво се е случило с нас, ние няма да загубим истинската си стойност.
Мръсни или обезобразени, смачкани или притиснати, ние винаги ще бъдем безценни за тези, които ни обичат!

В централната част на Калифорния се намира удивително по красота езеро. От водата се подават причудливи фигури на кули, създавайки впечатление, че под слоя вода е скрит цял град.
Езерото е разположено в кратера на загасналия вулкан Моно-Иньо, в него се вливат водите на няколко реки и води с топящи се ледове. Но от него не изтича нито една река.
Водата се изпарява от повърхността, затова езерото е солено и мъртво. Съдържанието на сол е три пъти повече от това в моретата, а алкалността е осем пъти повече.
Риби в такава вода не живеят, само прелетни птици се спират тук. Похапват си от малочислените жители на езерото – ракообразните мекотели.
Дъното на езерото е покрито с дебел пласт вулканична пепел, но по-надолу геолозите са намерили отложения, което говори, че преди много години на мястото на езерото е имало голямо море.
Изисканата красота на езерото Моно е творение на човешките ръце.
На триста километра от него се намира Лос Анджелис. Града стремително увеличава размерите си. Миналия век, когато в града е имало недостиг на вода, от околните реки били прокарани канали. Между тях била и реката Оуенс, която запълвала езерото Моно. В резултат на това нивото на водата в езерото спаднала до 15 метра, откривайки варовити фигури, които по-рано били под водата. Солеността на водата се покачила, което довело до пълното изчезване на водорасли и риби.
В замяна на това се появили причудливи природни образования, имащи сив цвят, а при залез придобиват розов отенък.
Човек, които има богато въображение, може да види там зъби на чудовища, покриви на приказни замъци, останки от животни, ….
През 1994 г. са взети мерки за запазване на това фантастично езеро. Сега нивото на водата леко се изкачва нагоре и за съжаления на туристите тази армия от чудновати гиганти отново ще остане под водата.

Решил падишахът да се присмее на Бирбал. Заповядал да купят от пазара яйца и докато го нямало Бирбал, раздал на придворните си по едно яйце.
Когато Бирбал се явил падишахът казал:
– Бирбал, сънувах странен сън. Хората се потопиха в този басейн и всеки извади от дъното по едно яйце, а ако някой не извадеше, той беше син на двама бащи. Само тебе чаках. Би било добре да се проверят всички придворни, може да излезе нещо наяве.
Почнали придворните да се потапят един по един в басейна и да изваждат от дъното по едно яйце. Дошъл реда на Бирбал. Той излязъл с празни ръце, но след това силно извикал:
– Ку-ку-ри-гууу!
– Бирбал, къде е яйцето ти, покаж го бързо! – скочил падишахът.
– Покровителю на бедните, – казал Бирбал, – сред кокошките, които снесоха яйца, аз съм единствения петел сред тях.
Придворните навели глави от срам, а падишахът се засмял.

Животните, за разлика от човека, могат да се похвалят с изненадващо функционални устройства: остри очи, зъби, нокти, хващащи опашки – всичко това предоставя чудесни възможности за оцеляване на зверовете дори и в най-суровите условия.
Човек е лишен от тези устройства, може би само ноктите му напомнят за връзката му с другите членове на фауната.
Тогава за какво са му ноктите на човека?
На първо място, ноктите ви трябват за защита срещу механични повреди на фаланги на пръстите. Заслужава да се отбележи, че човекът не е уникален притежател на ноктите. Такива имат всички примати. Фактът е, че приматите, към която принадлежим и ние хората, използват най-активно  крайниците си и на първо място ръцете.
Очевидно е, че ръцете са най-уязвими и се нуждаят от допълнителна защита. Ноктите не позволяват на патогенните бактерии да проникват в сектора, където растат ноктите и предпазват от удър на чужди тела.
С помощта на ноктите човек може да направи по-трудоемки и фини движения.
Диагностиците специалисти твърдят, че по състоянието на човешките нокти могат да направят изводи за здравето на човека. По този начин, ноктите са един вид екрана, определящ наличието една или друга болест.