Нека хвърлим малко светлина върху произхода на азбуката на Кирил и Методий.

В „Пространото житие“ на Константин Кирил е споменато, че заедно с брат си той престоява в кримския град Херсон, преди да замине за хазарите.

В Крим, обетованата земя за българите, по-малкия брат открива църковни ръкописи – Псалтир и Евангелие. След различни изследвания се достигнало до извода, че тези книги са били изписани със сирийска азбука.

Именно от град Самара в Крим се появяват свещенни книги, написани на сирийски. С тях успява да се запознае Кирил. Вероятно това е писмото на сирийските монаси-християни, които трябвало да напуснат манастира в Самара, избран за място на двореца на халифа Му’тасим. Тази писменост е много близка до писмото използвяно от древните българи.

Азбуката им се е състояла от сирийски, арамейски и хуно-български рунически знаци, използвани от Кирил през IX век за да състави глаголицата.

Това не е сграда, в която са събрани достатъчно количество книги. Това е Националната библиотека, която често се нарича, Марциана и има около 13 000 ръкописи, 2883 старопечатни книги и 24055 книги от 16 век.
Всичко започва от 31 май 1469г., когато кардинал Бесарион принася в дар на Венецианската република колекция от книги наброяваща 750 ръкописа на латински и гръцки език, без да се броят старопечатните книги. Трудно се съхранява такова богатство особено, когато към него се прибавят и нови екземпляри добавени от аристократичните семейства. Затова било решено да се построи специална сграда, където да се съхраняват тези книги.
Голям принос за изграждането на Националната библиотека има инвеститора Пиетро Бембо. През 1537г. започнало строителството на библиотеката по проект на Якопо Сансовино, а дострояването ѝ е проектирал Скамоци през 1580г.
Броя на книгите и цените книжа нараснал и Националната библиотека била разширена за сметка на съседните сгради, в които се складирало „безценното съкровище“. Така бил запълнен с книги и монетния двор построен през 1537-47г.

Сензорна мрежа анализира параметрите на околната среда, след това процесор обработва даните и дава прогнози и препоръки относно условията в музейните помещения.

Компанията IBM е получила възможност да изпита на дело своята „умна” сензорна система върху най-чувствителните обекти, като картини, рисунки, гоблени и ръкописи от XII–XIV век,  които се съхраняват в отдела по изкуството на средновековна Европа в ню-йоркския Метрополитен музей на изкуствата.

Разбира се музеят разполага с разнообразни способи за контрол на микроклимата. Част от експонатите са поставени в херметически боксове. Въпреки това 100 сензора от новото изобретение на IBM следи за температурата, степента на осветеност, въздушните потоци, влажността, степента на замърсяване и други. Трябва ли да се споменава, че подобно нещо до сега на музеите не е предлагано. Новосъздадената система  вероятно много по-добре би се грижила за експонатите.

Информацията се предава на централизиран микроконтролер, който в реално време го визуализира и формира в 3D-модел на околното пространство. Благодарение на това музейните работници могат да следят за състоянието на експонатите. Срока за годност на новият модел е пет години.

Ако опита е успешен, той ще се предаде на другите отдели на музея. Възможно е и други да последват примера им.

Дори в зданието да няма нищо ценно, чрез събраните дани от сензорите на устройството, може да се регулира климата вътре в него, а с това да се се икономисат енергия и пари.