Юсра още от детството си се занимаваше с плуване. На 14 години тя взе участие в Световното първенство по плуване. Поддържаше я Олимпийския комитет на Сирия.

Започна войната и Юсра се наложи да тренира в басейни, които застрашаваха живота на плуващите.

– Как ще тренирам в басейн, на чийто покрив са паднали две три бомби?  – питаше се Юсра.

Много скоро животът в Дамаска стана непоносим. Юсра със сестрите си и други бежанци се опита да премине в Гърция през Турция и Ливан.

Всички бяха натоварени в една лодка. Цяло чудо е, че ги побра всичките 20 човека.

Когато им оставаха 30 минути път до Турция моторът на лодката заглъхна. Никой освен Юсра и сестрите ѝ не умееше да плува.

– Да скочим във водата и да бутаме лодката до някоя суша, – предложи Юсра на сестрите си.

Безсмислено бе да стоят в лодката и да чакат. Момичетата скочиха във водата.

В едната си ръка всяко от момичетата държеше въже, което бе привързано към лодката. Те можеха да движат само другата си ръка и да ритат с краката.

Три и половина часа девойките напрягаха телата си ….. така стигнаха до гръцкия остров Лесбос.

Юсра от дългото напрежение и теглене на лодката бе изтръпнала, почти не чувстваше тялото.

Питаха я:

– Как си?

Тя само им кимаше с глава:

– Добре съм. Успяхме.

С благодарност другите бежанци ѝ казваха:

– Ако не беше ти и сестрите ти, щяхме да загинем.

Тя се усмихваше, а думите на хората стопляха душата ѝ.

Това бяха три дълги часа, в които Юсра трябваше да запази самообладание. Когато надничаше някой малчуган или тъмнокосо момиченце, за да я видят как теглеше лодката, тя се усмихваше на децата.

„Не бива да ме виждат измъчена и изморена, – казваше си Юсра, – биха се изплашили, ако знаеха, че сме в беда“.

От Гърция Юсра и Сара отидоха в Македония, след това в Сърбия, Австрия и накрая се добраха до Германия.

Юсра остана да живее в Берлин и започна активно да тренира под ръководството на треньор отново любимото си плуване.

Понякога тя трябваше да става в пет, за да тренира. Програмата ѝ бе свръх тежка. Но тя работеше по плана на треньора, който той бе съставил за нея. И двамата разбираха ясно какво още не ѝ достига и на какво трябва да наблегне повече.

В Сирия Юсра нямаше такива възможности. Тя продължаваше упорито да тренира. Когато тренираше за нея нямаше значение дали е от Лондон, Сирия, Берлин или някъде другаде, тя бе само спортистка, която имаше определени цели.

При откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро Юсра носеше знамето на сборния отбор от бежанци.

Той се празнува на 14 февруари. Всяка страна си има свои традиции относно този празник.

В Италия на този ден подаряват сладки неща, а денят се нарича още сладък.

Във Франция е прието да се подаряват бижута и любовни писма включващи четиристишия.

В Япония подаряват шоколад и провеждат конкурс с най-силно любовно обяснение.

Юноши и девойки се издигат на платформа и крещят извиквайки името на любимия си.

Англия се е прославила с това, че именно в тази страна било издадено “ Ръководство за младия човек за написване на валентинка“.

Този красив празник не се отбелязва само в Саудитска Арабия. Там той е официално забранен, а ако някой го празнува трябва да плати огромна глоба.

„И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни“.

Моли ли сте се на Бог, да ви покаже, угодно ли Му е това, което искате да направите или не? Нека ваш арбитър да бъде мирът Христов. Нека той да ви помогне да си отговорите на въпроса.

Ако вие решите да правите нещо и усетите, че нямата мир в себе си, тогава не го правете.

Все пак, не забравяйте, че трябва да сте много внимателни към това вътрешно ръководство на Светия Дух, за това тънко чувство на безпокойство или мир, което Той ви дава.

Бог няма да ви изтласка сутринта от леглото, за да ви каже какво точно трябва да правите. Той говори чрез така нареченото вътрешно свидетелство, мирът или безпокойството във вашето сърце.

Така че вие сте длъжни да се вслушате в него. Вие не можете постоянно да бъдете заети с ежедневните си дела. Трябва да отделяте време  за Бога.

Пазете се от разправии. Ако сте ядосани и разочаровани от нещо в живота си, много трудно ще приемете тихото и спокойно ръководство на Светия Дух. За това „бъдете благодарни“ на Бога и Му въздайте хвала.

Запазете тази нагласа на благодарност и признателност в сърцето си. И тогава ще бъде много по-лесно да чуете гласът на „арбитър на света“, когато Той ви говори.

Една от най-удивителните постройки през 2015 г. е разширението на Панамския канал.

Този канал е пуснат в експлоатация през 1914 г. и оттогава се е превърнал в истинска златна мина за своите собственици. Но стария канал не е в състояние да обслужи увеличаващия се поток морски превози.

За това ръководството на компанията притежаваща канала, решило да бъде построено ново водно трасе, заменящо канала в най-тясната му част.

Дължината на канала е 4 км, за него са отишли около 4,4 милиона кубически метра бетон.

Ръководството на средно училище №169 в нюйоркския квартал Бруклин въведен вместо  Рождество зимните празници.

Преподавателите наричат нововъведението „извънгранично проявление на политическа коректност“. В училището учат 1600 ученика. 95% от тях са деца на емигранти от Азия и Латинска Америка.

– Не трябва да се споменава думата „Рождество“ или каквото и да е свързано с него. Никакви ангели. Рождественската звезда не трябва да се окачва в училище, защото може да се възприеме като религиозен символ. Например, може някой да каже, че това е звездата на Давид, – казала е Мими Ферер, председателят на Асоциацията на учителите от средните училища в Бруклин.

Заместник директорът на училището Хосе Чапаро месец по-рано е съставил бележки за напомняне на учители и ученици, където се препоръчва да се използва „празник за събиране на реколтата“ вместо „Ден на благодарността“ и „зимни празници“ вместо „Рождество“.

Последната директива на Министерството на образованието във Бруклин е разрешило да се поставят в училищата религиозни символи като рождествена елха, юдейския храмов светилник – менора и ислямската звезда с полумесеца.