При нас Библията е свободно достъпна. В някои домове тя събира праха на лавицата, но в в отделни страни само за това, че хората я четат губят ръцете си.
Ето как се наказва четенето на Библията в Саудитска Арабия. Наказанието е надробяване на дясната ръка. Четирите пръста и палеца се нарязват до костта 40 или 50 пъти.
Мускулите и нервите се разрушават нацяло, така че ръката остава напълно безполезна за в бъдеще.
Освен това наказанието се извършва при нехигиенични условия и получаването на сериозни инфекции е почти сигурно.

Живял някъде един човек. Той донесъл на един мъдрец камък и го помолил:
– Благослови този камък.
Мъдрецът взел камъка и го сложил на земята.
– Сега той е благословен, казал мъдрият човек, – защото е на своето място. Когато се намира в ръката ти, камъкът е неустойчив. Той зависи от теб за времето, когато си го държал. Нека сега да лежи на земята и да заеме мястото си. Така ще бъде спокоен и независим. Сега благославям теб и душата ти!
Човек може да благославя, но Божието благословение е по-силно. Човек благославя, но и сквернослови.

Едно малко момиченце се роди преждевременно. Теглото му беше под нормата. Лекарите не даваха надежда, че ще оживее, но родителите му се молиха и то оцеля.

Сега то е една топка енергия, даряваща всеки с една нестихваща усмивка. Подскача игриво между хората, а те го прегръщат и даряват с много целувки. То няма много играчки, но живее в любящ дом, сред своето семейство.

Баща й при едно сбиване остана без една ръка, а майка й беше бивша наркоманка, но това дете бе цялото им богатство. Не напразно я бяха кръстили Миракъл, което означава чудо.

Двама мъже седящи в автобуса, тихичко си разговарят.

– Знаеш ли колко много прочетох за вредата от пиенето и пушенето? – казал единият.

Другият го погледнал и с насмешка попитал:

– И какво остави пиенето или пушенето?

Попитаният махнал с ръка и добавил тихо:

– Четенето….

Довели в училище нов ученик, който бил изгонен от три други учебни заведения.
На първият урок влязъл един учител, погледнал новия и си помислил: „От къде ги вземат тия…“
Следващия час дошъл друг учител. Виждайки новия, казал гневно:
– Не ти ли стига вече…..
Третия час влязъл следващия учител.
– О, имаме нов ученик, – зарадвал се той.
Пристъпил към новодошлия, стиснал му ръката, погледнал го в очите, усмихнал му се и казал:
– Здравей…. Чаках те!