Всичко е тленно и на всичко идва края, гордост, завист, богатство и грях.
И смъртта ни настига като цинична реалност, венец на живота ни на даден етап.
Идва окончателния съд и заставаме на опашка смирено. Притиснати сме, синините не могат да се преброят. Ту лъжем, ту не лъжем, но всичко е напразно.
Съдията е строг и неподкупен. Тук не взимат рушвети, отплатата ни не се отлага, делата на всеки са записани.
Но има и прощение, лъч надежда, за всеки изживял живота си праведно.
На някой му се е усмихнало щастието и е получил аванс от Бога.
Защо това да не си ти? Какво чакаш? Съдният ден ли? Тогава ще бъде много късно за всичко.