През май 2007 г. езеро в Патагония, Чили, буквално изчезнало, оставяйки дупка, 30 метрова яма, ледените планини и суха земя.
Това не било малко езеро. Дължината му била 5 мили.
Когато геолозите за последен път го оглеждали през 2007 г., нищо странно не са забелязали.
Не само изчезнало езерото, но и реката изтичаща от него се превърнала в малък ручей.
Как е могло да стане това, при положение, че в района никакви движения на земните пластове не са наблюдавани.
Тази загадка и до сега не е разрешена.

Двама мъже спорили. Единия казвал:

– Ако поставя монета на пода няма да можете да я накарате да подскочи.

Другият не се съгласявал и упорствал.

Защо първият мъж бил толкова уверен в твърдението си?

Е, време е да понапрегнете мозъка си и да не поглеждате предварително отговора.

Отговор: Мъжът просто ще я сложи в ъгъла и да подскочи за нея ще бъде трудно.

Да подскочиш, означава да преминеш от другата страна на препятствието. Например, през ров, ручей. За това и монетата не може да подскочи, защото е в ъгъла.

Един ден двамата братя, Иван и Андрей, които живеели в две съседни ферми се скарали. Това бе първият сериозен конфликт от 40 години насам между братята, чиито стопанства били много тясно свързани. Но сътрудничеството им изведнъж свършило.
Всичко започнало с малко недоразумение, което прераснало в обидна и за двамата словесна караница и продължило в мъчително мълчание.
Една сутрин някой почукал на вратата на Иван. На прага стоял дърводелец, който търсел работа. Иван му казал:
– Имам за тебе работа. Погледни този ручей. Той разделя фермата на брат ми от моята. Преди една седмица тук беше поляна, но моя брат премина с булдозер от тук и сега ни разделя този ручей. Той направи това нарочно. Ти ще построиш висока ограда между нас и ще ме избавиш от необходимостта да виждам лицето и фермата му.
Дърводелецът се съгласил и се захванал за работа. Той внимателно измервал, пилил, рязал… изобщо не си губел времето. Към залез слънце, когато Иван се връщал от полето, дърводелецът вече завършвал работата си.
Очите на Иван се опулили, а челюстта му увиснала надолу. Вместо ограда над ручея бил построен мост.
Иван бил много изненадан, когато видял брат си да бърза по моста към него’
– Какво правиш? Ти си построил мост помежду ни след всичко, което направих! – възкликнал Андрей.
Братята се срещнали на средата на моста, стиснали си ръцете и се прегърнали.
Те помолили дърводелецът да остане още да поработи при тях, но той им казал:
– Бих искал, но аз трябва още много мостове да направя.