Първите проби на прозрачна хартия успяхa да получaт японските компании Oji Holdings и Mitsubishi Chemical Corp.
Външно получените образци по нищо не се отличават от прозрачните полиетиленови плака. Основната разлика е в състава. Прозрачна хартия е получена от нано целулозни влакна с дебелина само една 20-хилядна част от човешкия косъм. Книгата е лека, гъвкава, екологична, тъй като е лесно да се обработва и не вреди на околната среда.
Разработчиците се надяват, че техният продукт ще замени стъклото на преносимите компютри. В бъдеще това ще отвори пътя за гъвкави таблетки, екрани и дисплеи, които ще използват свойството на хартията да се навива на руло и да се складира като вестникарска хартия.
Масата на най-тънкият опитен лист е 8 грама на квадратен метър, а плътността му е 85 грама на квадратен метър.
Двете компании ще разполагат с три години, за да започне производството на прозрачна хартия.

Става въпрос за пергамент от ритуално животно, който съдържа молитвата „Слушай Израел“. Той се навива на руло и се поставя в специален калъф, след което се прикрепя към стълбовете на вратите на еврейските домове.
Най-големият пергамент от този род е инсталиран на международното летище в Бен Гурион.
Пергамента има размери 101 на 101 сантиметра и е поставен в специален калъф съответстващ на размера му.
Той е изписан от калиграфа Ицках Крикли. Над него майсторът е работил три години. За направата на такъв обикновен пергамент отиват само два часа.
На церемонията при откриването на този гигантски свитък са присъствали ръководители на летището и авиацията, е разбира се и много други гости.

Тапетите, както и много други неща, са измислени от трудолюбивите китайци. Това се е случило около 200 години преди неща ера. Историята през столетията е донесла до нас името на изобретателя на тапета. Наричали го Чай Лун. Първия лист той е направил от кората на дърво, стари парцали и нишки от коприва.
До 18 век в Европа тапетите са били разкош и само представители на по-богатата класа са можели да си го позволят. Това е разбираемо, тъй като самото им поставяне на стена било много скъпо, защото се правело ръчно.
През 1699 г. някой си Роберт изобретил машина с помощта, листове, на която производството на тапетите се улеснило. Големите листове можели да се правят по-тесни и да се навиват на руло.
Половин век по-късно друг средновековен майстор Цанер разбрал, че полагането на рисунки с помощта на механично устройство е много по–просто и удобно.
Книговезеца Престън построил първата машина за щамповане. Въпреки, че производството на тапети се опростило, за по бедните хора те останали недостъпни. Водещи позиции в производството им принадлежали на Великобритания.
Към средата на 18 век именно Великобритания е снабдила с този декор цяла Европа. По време на Наполеоновите войни търговията рязко спаднала, но след края на войната Европа се надигнала от руините и тапетите започнали да се произвеждат в огромно количество.
През 1813 година в производството на хартиения декор настъпила революция. Била изработена паромеханична печатарска преса. Това позволило серийното производство на тапети, като ги направило евтини и достъпни за всички хора.
Към средата на 20 век започнало победното шествие на тапетите. Тези хартиени материали с различни рисунки се оказали единственият ефектен способ за разнообразяване на унилите, тъмни и тесни жилища на работниците.
Модата на рисунките върху тапетите се е развивала през цялото време. Имало е периоди, когато са се ценели китайските пейзажи и мотиви. По-късно станали популярни библейските сюжети и такива на пасторални теми. След това дошъл редът на „мрамор“, „тухла“, „скъпоценни камъни“, дори „мазилка“.
Технологиите не стоят на едно място. Ако по-рано тапетите са се делели на миещи и не такива, то днес съществуват много повече видове – от нетъкан текстил, плат, венил, стъкло, корк, течност, метал.  Последните три не са получили  широко разпространение.