Нарисуваната през 1642 г. картина на Рембрандт „Настъпването на стрелковата рота на капитан Франс Бенинг Кок и лейтенант Вилем ван Рьойтенбюрг“, в крайна сметка станала известна като „Нощна стража“.
При реставрацията на платното през 1947 г. станало ясно, че думата „нощ“ тук е съвсем неуместна.
Рембранд е покрил картината си с няколко слоя тъмен лак. Дълги години тя се намирала в кметството на Амстердам и станала жерта на саждите от камината.
Почистването на картината заедно с анализа на сенките на персонажите показали, че действието се развива между обяд и два часа следобед.

Активисти хакери от групата “ “КиберБеркут“ са заявили, че са отворили електронната поща на полковник от украинската армия. Сред писмата му имало и документи, които потвърждавали масовото дезертиране на войници.
„Преписката потвърждава фактите за масово нежелание на обикновените украинци да стреля по техните съграждани. Сега можете да видите реални данни за стотици дневни дезертьор войници…. Моралният дух в“ защитниците“на Украйна е толкова нисък, че цели взводове и роти хвърлят оръжията си и бягат от частите си, въпреки заплахата за разправа с тях“- съобщават хакерите.
Като доказателство от „КиберБеркут“ са публикували няколко документа от пощата на полковник В.М.Пушенко. Там в доклад на командира на украинската войскова част  В0849 полковник Грищенко заявява, че на 16 юли 149 войници и офицери от механизирания батальон на трета украинската армия, танков батальон и роти на снайперисти самоволично са напуснали военните си позиции в района на донеския Амбросий и са предали оръжията си.

Насби при започване на Гражданската война работел в редакцията на „Блейд“ , стар, преуспяващ и много популярен седмичник. Той пуснал едно от писмата на Насби, с което осмивал жестоко привържениците на робовладелския Юг и с това ударил на златна жила. А Насби веднага се прочул.

Избрал този нов път, той нанасял всяка седмица удари на републиканците, привърженици на метежниците робовладелци от Юга.  Писмата му се препечатвали навред, от Атлантическия до Тихия океан, и се четяли с неудържим смях от всички.

По внезапност славата на Насби приличаше на взрив, обхващаш всичко. Скоро му предложили да поеме командуването на рота. Той се съгласи и вече се готвел да замине на фронта, но губернаторът на щата излязъл по-умен от политическите господари на немския поет Кьорнер и унгарския Петьофи, като отказал да подпише назначението на Насби и му заповядал да си остане у дома.

Той бил казал, че на бойното поле Насби ще бъде само един войник с една сабя, а у дома с перото си ще представлява цяла армия, при това с артилерия!

Насби се подчини и продължи да пише парливите си писма.