Чу се детски плач. Въздъхнаха облекчено:
– Най-после се роди.
И тогава дойде първото разочарования. Малкото красиво момиченце, което току що се бе родило, нямаше крака.
Майка ѝ я изостави в болницата и с насълзени очи каза на персонала в родилното.
– Не мога да се грижа за нея. Това ще бъде убийствено за мен …
Нарекоха я Рени. Тя бе настанена в дом за изоставени деца.
Момиченцето бе любвеобилно и не разбираше каква мъка го очаква.
Когато осъзна положението си, болка преряза сърцето ѝ.
– Ще се намери ли някой да ме обича такава? – питаше Рени. – Кой би осиновил дете без крака?
Намериха се и такива.
Младо семейство, което не можеше да има деца, веднага харесаха малкото сакато дете. Те го обгърнаха с любов и се стараеха да не обръщат внимание на недъга му.
Осиновителите ѝ и помогнаха да осъзнае, че тя е такава, поради някаква причина.
– Бог има план за живота ти и ще те използва мощно, – насърчаваха я те.
Те я учеха:
– Никога не казвай „не мога“, – поощряваха я те и ѝ вдъхваха смелост за всяко начинание.
Рени стана акробат. Когато бе облечена в блестящ костюм и се рееше във въздуха, на никого и през ум не би му минало, че тя няма крака.
Постепенно тя започна да се справя с предизвикателствата.
А по-късно мотивираше другите край себе си:
– Щом аз мога да се справя с това и вие ще можете да преодолеете препятствията пред вас.
Може за околните да изглеждаме неспособни и неподходящи, но Бог ще ви използва и такива.
Ние всички сме тук на земята с определена причина и Бог милостиво ни помага по пътя ни.
